Румънският проблем става европейски

Изненадващото изтегляне от румънския Върховен конституционен съд (ВКС) от 12 септември на 20 август на решението за резултатите от референдума на 29 юли изправи северната ни съседка пред нови неизвестни. Актът на съда не смекчи политическата криза. Напротив. Изостри я повече, подсили амбициите на противоположните политически сили - президент и премиер.
Редица румънски печатни издания се спират на неблагоприятните последици от предизвикания социален стрес от политическата борба. Вестник "Евениментул зилей" изтъква влошаването на дейността на институциите. В румънската държава, пише вестникът, са твърде много ръководителите, които бъркат своята позиция на служители на своите граждани с тази на техни стопани. Списание  "Ревиста 22" характеризира Румъния днес така: "През последните години Румъния слезе с 9 пункта в световната класация на политическите режими - от 50-о място през 2008 г. на 56-о през 2010 г. и на 59-о през 2011 г., т.е. сред "дефектните" демокрации. Румъния все пак е парламентарна демокрация. Изтъква се, че политическото участие на гражданите е все по-слабо, тъй като недоверието към партиите в обещания за служба на гражданите обуславя тяхното оттегляне от политическия живот. Гражданите трябва да спечелят доверието към партиите.

Икономиката в "свободно падане"

Към политическото напрежение се прибавят неуспокоителни признаци във финансово-икономическата сфера. Печатът отбелязва спад в икономическото развитие. Откакто възникна политическият скандал, пише в. "Евениментул зилей", управляващите нямат време да решават важните проблеми. Вече е ясно, че тазгодишната суша компрометира голяма част от реколтата. Курсът на леята достигна 4,5364 за 1 евро. По-нататъшната девалвация на националната валута ще доведе до повишаване на цените, особено на хранителните продукти. Чуждестранните инвестиции спаднаха почти наполовина - от 849 млн. евро през 2011 г. на 465 млн. т.г. Икономическите условия влошиха бизнес климата. Ако през май-юни м.г. са били регистрирани 28 864 фирми, то тази година за същия период са 18 736 фирми. "Капиталът бяга зад океана", коментира в. "Адевърул". Предвижда се ръстът на БВП през 2012 г. да бъде 0,8 на сто. Бюджетът отново ще чувства глад за заеми. Още предишното правителство бе принудено да смени прогнозата за икономическия ръст за т.г. от 1,5 на сто на 1,2 на сто от БВП. Бюджетният дефицит след преговори с МВФ бе установен на 2,2 на сто.
 Новото правителство на СЛС среща сериозни затруднения в усилията за известни реформи във финансово-икономическата област. Премиерът Виктор Понта е информирал МВФ, че възнамерява от 2013 г. да въведе диференцирано облагане на доходите като не надхвърля 16 на сто.

От референдум към избори

Вече стана известно, че се подготвя алтернатива на СЛС, само че без левите сили, а от десницата и десния център. В този конгломерат се обединяват Демократично-либералната партия (ДЛП), Националцъранистката-християндемократическа партия (НЦХДП), Партията "Нова демокрация", "Християндемократическата фондация", "Гражданска инициатива". Все "пеленачета" на политическата сцена. В началото на август те проведоха среща, чиято цел бе да "подготвят почвата за образуване на изборен алианс" с оглед парламентарните избори на 9 декември тази година.
На 8 септември бившият премиер на десницата Михай Ръзван Унгуряну, творец на новото партийно образувание "Гражданска инициатива", обяви състава на партийното ръководство. В него влизат ръководни личности от различни партии, включително ДЛП и Социалдемократическата партия. Печатът характеризира коалицията като "олевена десница". Председателят на партията "Нова република" Михай Нямцу иронично подхвърли: "Как може хора, били в СДП и партия "Велика Румъния", да реформират десницата!"
 След решението на Конституционния съд за резултатите от референдума настъпи криза в Национално-либералната партия, съавтор на СЛС. Към нейния председател Крин Антонеску отправиха обвинения, че е сгрешил с искането за отстраняване на Бъсеску, че е превърнал партията в "разклатена каруца", че използвал остър език и агресивни политически действия.
На пресконференция след завръщане от отпуск Антонеску заяви, че "волята на народа е погазена от много институции начело с Конституционния съд". На референдума за отстраняване на президента гласуваха над 7 млн. румънци, което надхвърли повече от половината гласували, но по-малко от имащите право на глас.
Някои наблюдатели прогнозират загуба на СЛС на предстоящите избори и провал на ръководителите на образувалите го две партии - левите социалдемократи и десните националлиберали. От социологически сондаж, проведен тези дни, картината изглежда съвсем друга. СЛС получава в цялата страна 57,1 на сто от анкетираните, ДЛП - 17,8 на сто, а в Букурещ СЛС има 77,3 на сто, ДЛП - 9,9 на сто, "Велика Румъния" - 1,7 на сто.

Натискът на Запада

Действията на новото правителство на СЛС, писа в. "Ревиста 22", бяха критикувани все по-остро от чуждестранния печат, дори от официалните европейски и американски власти. На практика румънското правителство получи ултиматум в дипломатическа форма. "Посъветваха Букурещ да престане с "кавгата". По преценка на западни наблюдатели "СЛС е загубило референдума, а Бъсеску е загубил вота".
В предложение на председателя на Еврокомисията Барозу за изход от кризата фигурират два пункта - смяна на ръководителите на две важни институции и засилване на борбата с корупцията, приемливи за двете страни. Премиерът Виктор Понта отговори, че "за едно танго са нужни две лица". С други думи, ако Бъсеску приеме сътрудничество, танцът ще се състои. Но след завръщането си в двореца "Котрочен" президентът недвусмислено заяви: "Ще играя картата на пълна конфронтация без компромиси, като до изборите радикално да делегитимирам СЛС и неговите симпатизанти."
Симптомите на неразбирателство между двата политически полюса не са малко, включително по някои важни за страната въпроси. След като ВКС се обяви в полза на Бъсеску, по мнение на в. "Дилема", на политическата сцена "замириса на барут". "Подготвяме се за война, но война, която може да приеме различни форми", пророкува коментаторът. Той предвижда три варианта за развоя на събитията: "Открита война" - водеща до най-разрушителни последици за страната; "Студена война" - под натиска на Вашингтон, Брюксел и други европейски столици президентът и премиерът ще склонят на преговори; "Договорен мир" - двете страни ще стигнат до убеждението, че продължаването на борбата няма да даде предимство на нито една от тях.
Германското "Дойче веле" писа за предстоящата "гражданска война" в Румъния, само че не с оръжие и кръвопролития, а с пропагандни средства. Председателят на Еврокомисията направи изявления, в които подчерта: "Говорим за "повече Европа", но има нужда за Европа, опираща се на ценности. Радвам се и се гордея, че Европейският съюз и Еврокомисията обсъдиха положението в Румъния, за да бъдат избегнати недемократични промени и да се възстанови "правовата държава".
Известно е, че Партията на европейските социалисти премести мястото за своя предстоящ конгрес от Букурещ в Брюксел. Затова пък Европейската народна партия обяви, че ще проведе своя конгрес в Букурещ. Случайно ли е това?
Румънският печат реагира широко на отзивите на Запад. Вестник "Журналул" се спира на изявления и поведението на председателя на Еврокомисията. Жозе Мануел Барозу има голяма вина към румънския народ и държава, пише вестникът. И прехвърли като висока официална личност на ЕС пълномощията му с вмешателство и определения, наподобяващи диктат, с нищо неоправдани и приемливи. Отправя се апел към избирателя на 9 декември "да реши, с ясно изразен вот, а не чрез въздържане, каква съдба иска и на каква цена". Вестник "Романия либера" помести коментар на Кристиян Къмпяну, в който се спира на събитията през последните два месеца. Авторът твърди: "Първо, Бъсеску го спаси Западът от собствения му народ, а второ, същият Бъсеску не представлява никого освен икономическите и политическите интереси на Запада. Румънците няма да бъдат свободни и няма да се избавят от Бъсеску, ако не посегнат на корените на злото. Докато Румъния остава в ЕС и НАТО, румънците никога няма да бъдат свободни, горди и суверенни."
В Брюксел продължават да следят отблизо развоя на събитията в северната ни съседка. На 12 септември Европарламентът в Страсбург е обсъдил положението в страната. Насрочени са срещи на Барозу след това с Бъсеску и с премиера Понта на 17 септември (днес).