Румънските лекари бягат в Белгия

От 2007 г. насам средно по 500 чуждестранни лекари годишно пристигат в Белгия, за да започнат работа, съобщават медиите в страната. По-голямата част от тези високообразовани имигранти са румънци. Един на всеки осем нови лекари в Белгия е от Румъния, уточнява вестник "Де Стандаард". Само през 2009 г. процентът им спрямо новодошлите медици от други европейски страни е 35 на сто. Същата година 184 специалисти от Румъния са практикували в Белгия, отбелязват "Де Стандаард" и "Нюзблат". Изданията цитират данните на министъра на здравеопазването Лорет Онкелинкс, която изнесе данните в отговор на запитване от сенатора от партията Нов фламандски алианс Луи Ид.
Все повече румънски доктори напускат страната си, тъй като не виждат никаква перспектива за развитие. Сред причините за миграцията са още лошите условия на труд в северната ни съседка. В същото време в белгийските болници има недостиг на лекари и медицински сестри, незаети стоят ключови постове и има дефицит на специалнисти в спешната медицина.
Тенденцията потвърждава и Марк Мьонс от асоциацията на медицинските синдикати в Белгия, според когото в действителност цифрите са много по-високи. Профсъюзите настояват за широка обществена дискусия по проблема. Идеята е да се намери решение за тази "несправедливост", породена от факта, че лекарите от Европейския съюз могат да работят свободно в Белгия, докато за самите белгийци има квоти, които ограничават достъпа на местните специалисти до професията.
Миналата година във Франция също имаше такава дискусия. Статистиката там разкри, че на Хексагона работят най-много белгийски лекари (16,37%), следвани от румънските им колеги (12,04%). В повечето случаи новодошлите специалисти се насочват към работа в болници и медицински центрове в малки населени места, останали без специалисти.
Заради свободното придвижване на работна ръка държавите от т.нар. Стара Европа са обладани от страхове за дъмпинг на заплатите, особено когато става дума за отваряне на трудовия пазар за източноевропейците. Въпреки че става дума най-вече за нискоквалифицирани кадри, опасенията остават, защото източноевропейците са готови да работят срещу далеч по-ниско от обичайното за страните заплащане.