Румъния на прага на 2014-а

Румънските анализатори нашироко описват състоянието на страната през изтеклата година и се опитват да проникнат в неизвестните на следващата. Оценките варират от унищожително критични до благосклонно положителни. Дясната опозиция отрича почти всичко, извършено от правителството през 2013 г., и чертае мрачна 2014-а. Официалните източници характеризират изтеклата година като добра.
Основание за оптимизъм дава икономическият растеж, който се отчита като най-голям сред страните членки на ЕС - около 2%. Освен това се отчита ниска инфлация - 4,3% (до ноември м.г.), бюджетен дефицит наполовина от договорения с МВФ. Размерът на БВП се изчислява на 140 млрд. евро. Най-голям дял за постигнатия напредък принадлежи на селското стопанство и износа (увеличение от 2,7%).
Реколтата в селското стопанство се отчита като рекорд за последните 43 години. Статистиката отчита добив на пшеница - 7,3 млн. т (при 4,7 млн. т м.г.), царевица - 10,7 млн. т (срещу 5,4 млн. т), слънчоглед - 2,088 млн. т (1,3 млн. т м.г.). Постигнатите добиви доведоха до поевтиняване на хляба и други продукти.
Въпреки някои различия между президент и правителство бюджетът за 2014 г. бе приет при постигнат компромис по цената за горивата. Така от 1 януари т.г. 5,4 млн. пенсионери получават увеличение средно от 3,7%, минималната заплата се увеличава с 12,5%. С това бе намалено социалното напрежение.
Някои коментатори са настроени песимистично, тъй като коефициентът на бедност е 22%. Поводи за подобни настроения изрази в. "Евениментул зилей", който постави въпроса: "Защо румънците не чувстват рекордния икономически подем?" Показателите на всекидневния живот на румънеца съдържат белези на загриженост. Безработицата през ноември отбеляза официално 7,3%. Въпреки увеличението на средната заплата, вътрешното потребление е анемично - увеличение с 0,2%. Строителството и търговията дават незначителен принос за икономическия растеж.

Вътрешнополитическата панорама

Румънският избирател е изправен през тази година пред две сериозни изпитания - президентски и общоевропейски избори. Във вътрешнополитически план се очертават две главни противопоставяния - между управляващи и опозиция и между президент и премиер.
Дясната опозиция все още не може да намери подходящ политически терен за обединение. Въпреки че бе "инжектирана" с нова партия, инициирана от президента - "Народно движение". Общ стремеж на десни и десноцентристки партии е да си украсяват наименованието с притурка "народна", "демократична". Въпреки това на извършения в края на миналата година социологически сондаж новата румънска партия получи най-малко подръжници - 5%.
Управляващата преди Демократическо-либерална партия (ДЛП) на Василе Блага продължава да се разпада. Ръководителите на нейните парламентарни групи подадоха оставка. На посоченото по-горе социологическо проучване за нагласите в предстоящите общоевропейски избори ясно се вижда съотношението на политическите сили в момента. Начело е Социалдемократическата партия (СДП) - с 41%, следвана от Националлибералната партия (НЛП) - 19%. Двете партии образуваха Социаллибералния съюз (СЛС). Опозиционната дясна Демократическолиберална партия (ДЛП) получи 17%, след която е унгарската партия ДСУР - 6%. Резултатите съвпадат със съотношението в парламента.
Продължава с различна интензивност противопоставянето между президент и премиер. Президентът прибягва към интриги и злословия срещу премиера. В изявления след Нова година той заяви, че на общоевропейските избори ще подкрепи кандидата на десницата. Румъния и България излъчват особен принос към европейската управленска практика. Държавният ръководител на страната поддържа опозицията срещу правителството. Този модел създава затруднения в Брюксел и усложнения във вътрешната обстановка. От ръководството на ЕС успяха да приглушат словесния дуел между ръководителите на двете румънски водещи институции, но не можаха да ги спрат.
Независимо от това или благодарение на това, в края на м.г. се състояха протестни демонстрации в Букурещ със социален и политически характер. Участниците обаче протестираха и против правителството, и против президента Бъсеску, и против парламента. Исканията представляваха коктейл от искания по различни проблеми - против шистовия газ, приватизацията на крупни обекти, парламентарната корупция, независимостта на правителството. И същевременно бяха издигнати лозунги: "Долу Бъсеску, Понта и Антонеску", "Оставка", "Всички партии, същата мизерия". Лозунги от десния идейно-политически арсенал за нова неизвестна политическа система. Полицията ги разгони с водни струи и сълзотворен газ по подобие на западноевропейските страни. Изглежда българската полиция е най-толерантна в Европа, въпреки маймунските превъплъщения на протестиращите.
Някои политически коментатори рисуват в неблагоприятни краски сегашното положение в страната. "Голяма част от румънците, писа в. "Адевърул" в началото на т.г., се опитва да оцелее. Някои издигат глас на протест против системата, но резултатът си остава забавяне на злото, а не отстраняване." Не липсват и идеи за бъдещето. Коментатор във в. "Романия либера" набелязва три основни елемента на политическата обстановка през 2014 г.: укрепване независимостта на правосъдието, утвърждаване на държава на правото и (ни в клин, ни в ръкав) обединение на Румъния и Молдова. Не липсва и далечна носталгия за възстановяване на монархията.

Ще оцелее ли управляващата коалиция?

В този въпрос се крият неизвестните на отношенията в коалиционното правителство. Той се появи още при възникването на СЛС. Но през последните месеци зае все повече място в печата и общественото мнение. Благодарение на компромис между президент и премиер бе приет бюджетът за 2014 г. Парламентът прие редица закони и решения в интерес на населението и страната.
Прави впечатление, че по въпроси, засягащи актуални жизненоважни интереси на страната, бе постигнато сътрудничество и разумни компромиси между СДП и НЛП. Търкания между двете партии от СЛС възникнаха по административни въпроси - назначаването на ръководни постове в отделни институции. Такива бяха случаите за ръководители на Конституционния съд, на Румънската национална телевизия. Различия възникнаха по подбора на кандидатите за общоевропейските избори, по законопроектите за амнистия и Наказателен закон. Трудности възникнаха и по кандидатурите за президент.
Чашата на търпението и взаимодействието преля, след като двамата партийни лидери - Виктор Понта (СДП) и Крин Антонеску (НЛП) си отправиха взаимно обвинения. Лидерът на националлибералите заяви, че не е изключено да напуснат съюза. Това бе повод "Романия либера" да заключи: "Бракът по сметка достигна своя финал. Кога ще настъпи разводът?" Антонеску допълни, че въпросът не е обсъждан в ръководството на партията. Шантаж или действителни намерения?
Вероятността от такъв изход бе отложена за т.г. Той би нанесъл удар върху престижа и на двете партии. И то в период на важни предстоящи събития. На състоялото се първо заседание за т.г. на ръководството на СДП Виктор Понта произнесе слово, за да предотврати мрачната прогноза. Той призова към единство на СЛС и на други партии и движения, които са против "системата Бъсеску", за победа на предстоящите избори.