Румъния е от криза в криза, но с движение напред

Валентин  Радомирски

На 27 април президентът на Румъния Клаус Йоханес призова министър-председателя Виорика Дънчила да подаде оставка, след като се оказа, че правителството на страната е одобрило "таен меморандум" за прехвърляне на посолството на страната в Израел от Тел Авив в Йерусалим, без да се консултира с него. Ден преди това държавният глава обяви, че трябва да се срещне на 27 април с премиера Виорика Дънчила, за да обсъдят хармонизирането на политиките на Националната банка с фискалната политика на правителството.
След съобщението на правителствената пресслужба, че премиерът Виорика Дънчила няма да се яви в президентския дворец "Котрочени", президентът Клаус Йоханес направи публично изявление,

настоявайки за оставката на премиера Дънчила,

тъй като тя играе "по свирката" на Социалдемократическата партия и превръща правителството в слабост за Румъния. Освен споменатото решение за преместването на румънското посолство в Йерусалим, президентът акцентира върху конфликта между правителството и Румънската национална банка. По този начин в сегашната криза се преплетоха два проблема - един външно- и един вътрешнополитически. Това добави нови измерения и демонстрира задълбочаването на конфликта на спечелилата последните парламентарни избори коалиция от социалдемократите и левоцентристката партия АЛДЕ срещу президента и подкрепящите го опозиционни десни формации.
Да припомним, че през февруари 2017 г. в Румъния се проведоха масови протести, в които взеха участие половин милион души. Причината за протестите бе проектът на правителството за изменение на наказателния кодекс, като се отменят наказанията за "незначителни" престъпления, свързани с корупцията, чиито щети не надхвърлят 42 000 евро. Под натиска на уличните протести и на изразената от Брюксел и Вашингтон критика законопроектът беше отменен. Създаденият обаче от опонентите имидж на "партия на корумпираните служители" не попречи на социалдемократите да спечелят убедително парламентарните избори.
Тезата на социалдемократите, че под формата на "борба с корупцията" се облагодетелства политическият елит от дясната страна на политическия спектър стана причина и за втората криза в края на миналата година. Тя бе свързана с плановете на правителството да реформира съдебната и правораздавателната система. Министърът на правосъдието Тоадер представи спорен пакет от законопроекти, който по същество се свеждаше до изключването на президента от процедурата по съгласуването и утвърждаването на ръководствата на прокуратурата и на прословутата Агенция за борба с корупцията (DNA).
Президентът Клаус Йоханес назова това атака срещу върховенството на закона. Представители на прокуратурата, DNA и съдебната власт също се противопоставиха на реформата. Опозицията повдигна нови обвинения срещу председателя на социалдемократите Ливиу Драгня. Според магистратите той и още 8 души са крали пари чрез фирма за пътни строежи, която взела големи обществени поръчки в област Телеорман. После укривали истинските си приходи, за да не плащат данъци. Твърди се, че част от средствата за проектите са дошли от ЕС. А през април т.г. румънската прокуратура поиска да бъдат обвинени бившият президент Йон Илиеску (който е почетен председател на социалдемократическата партия) и бившият премиер Петре Роман за "престъпления против човечеството" заради окървавяването на революцията в страната през 1989 година. Президентът Йоханес даде "зелена светлина" на обвинението.
Ако сравняваме сегашната с миналогодишните кризи впечатление прави, че

няма сериозни искания за извънредни избори

въпреки изключително острата политическа полемика. Причините за това се дължат, от една страна, на обективното съотношение на политическите сили. Десните партии в Румъния са много на брой, но малки като членска маса. Тяхното обединение на сегашния етап е практически невъзможно в резултат на личните, групови и котерийни разпри в дясното пространство от времето, в което над него властваше фигурата на бившия президент Бъсеску. От друга страна обаче, предпоставки за извънредни избори няма главно поради това, че управляващата левоцентристка коалиция провежда неотклонно социално-икономическата си програма, която дава положителни резултати сред избирателите. Професор Боян Дуранкев в своя статия в сайта на просветителския "Клуб 24 май" изброява многобройните преимущества в социално-икономическата сфера на Румъния в сравнение с тази в България. Ще цитирам само няколко от тях: "Преди приемането на двете страни в ЕС, през 2005 г. Румъния и България са имали еднаква производителност на труда спрямо средноевропейската, равна на 36,2%; през 2016 г. Румъния достига 61,6%, а България - 45,4% спрямо средната европейска производителност. През същата изходна 2005 г. дългосрочната безработица в Румъния е била 4,0%, а в България - 6,0%; през 2016 г. тя е съответно 3,0% и 4,5%. Нивото на безработица - средно за 3 години - на входа е било в Румъния 7,6%, а в България - 12,0%; през 2017 г. е било съответно 5,9% и 7,7%..... През 2005 г. минималната работна заплата в Румъния е била 78,70 евро, а в България - 76,69 евро (2 евро по-ниска от румънската), при това - при еднаква производителност на труда …. През 2018 г. минималното възнаграждение в Румъния е 407,30 евро, а в България - 260,80 евро. Разликата в полза на северната съседка е по-високо минимално възнаграждение в размер на 146,70 евро (над 300 лв.!)!".
Политиката за повишаване на доходите в Румъния е последователно провеждана от 2005 г. насам. През периода до 2009 г. доходите нарастваха с около 20-25 % годишно. И това очевидно бе съзнателно прокарвана обмислена политика на политическия и икономически елит в Румъния, която започна 2 години преди приемането на страната в ЕС и предшестваше влиянието на финансово-бюджетните ограничения, свързани с членството в съюза. Именно тогава румънците "дръпнаха" със своите доходи пред нас. Сега тази политика на приемственост продължава и тя дава резултати, които отреждат

на северната ни съседка едни от първите места в ЕС по ръст на икономиката.

През изминалата година ръстът на БВП на Румъния бе на второ място в ЕС, отстъпвайки само на този на Ирландия. Но това е тенденция, която е характерна за последните няколко години и статистическите данни за тях са показателни: 2012 г. - ръст от 1,2%, 2013г. - 3,05%, 2014 г. - 3,1%, 2015 г. - 4,0%, 2016 г. - 4,8%, 2017 г. - 6,9% и средно годишно за периода - 3,92%.
Тези икономически резултати разшириха подкрепата на сегашното управление и привлякоха съществени части от средната класа и младите хора към партиите от управляващата коалиция. Намален бе чувствително и външният натиск върху Румъния, тъй като тя, заедно с Полша, се оценява от Вашингтон като основен стълб на натовските планове в Източна Европа. Това значение се усили особено след ситуационното сближение на Русия и Турция, което увеличи значението на Румъния на Балканите и в Черноморския район. Левоцентристката коалиция на практика иззе от десните инициативата за мащабно сътрудничество със САЩ, което на този етап й осигурява външнополитическо спокойствие и даже "чадър" от Брюксел. Именно в подобен контекст трябва да се разглежда и  споменатото в началото на материала решение за преместване на румънското посолство в Йерусалим, което бе обявено за една от причините на сегашното напрежение в Букурещ. То беше подсилено и от последвалата го визита на румънския премиер в Израел, която не бе консултирана с президента Йоханес.
Очевидно е, че десните в Румъния трудно ще преглътнат все по-задълбочаващата се близост на управляващите  с Вашингтон и ще се опитат да отиграят положението, че Румъния винаги, дори по времето на Чаушеску,

се е придържала към по-независима политика,

включително като посредник между Тел-Авив и арабите. В това отношение бе интересен коментарът в социалните мрежи, че "Румъния сега за Вашингтон е това, което при социализма беше България за Москва".
А действията на румънското правителство в това отношение стават все по-последователни. Сега Румъния изпълнява своя план за модернизация и разширяване на отбранителните си способности през периода 2017-2026 г. След като правителството се съгласи да увеличи военните разходи до 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), през миналата година те нараснаха с 50% до 4 млрд. долара, което се смята за най-голямото увеличение в света. В посочения план се подчертава, че "ще бъде взета предвид националната отбранителна промишленост, която се нуждае от модернизиране и от развиване на адекватен капацитет за военно производство".
Правителството започва разработването на "Стратегия за Румъния 2040", чиято цел е дългосрочно планиране на икономическите и социалните приоритети на страната. Ще бъдат организирани публични дебати, като се предвиждат  отделни етапи за изработването на програмата. От опозицията очаквано се обявиха срещу тази идея на правителството, но не я отхвърлиха поради очевидната й необходимост, за което спомена и бившият президент Бъсеску преди няколко седмици: "След влизането в НАТО и ЕС ни е необходим нов национален приоритет".