Рулетката с учебниците

Не се получи сериозен разговор за учебниците, след като министър Анелия Клисарова оповести намерението си в началното и основното образование за всеки предмет и клас да се одобрява един учебник, вместо три, както е сега. Медиите се изпълниха с квалификации за министърката - била ретроградна, налагала монопол  и дори била "мюре за отстрелване на народа". Издателите на учебници и няколко фондации гневно изразиха "нетърпимост към подобни действия на политици, които се опитват да управляват сфери от национален интерес по манипулативен и феодален начин". Клисарова незабавно трябвало да понесе пълна морална и политическа отговорност, отсякоха те. Но пък обратно - синдикатите в средното образование, които изразяват волята на учителството, безрезервно одобриха идеята учебникът да е един. А под всяка публикация по темата се наредиха десетки коментари на родители и учители - почти всичките с възторг от единия учебник и с откровени ругатни срещу издателствата, които "рипнаха, защото им се спира лапачката". А най-много бяха

гневните коментари за съдържанието

на учебниците, "от което човек с две висши образования нищо не може да разбере". Два свята се сблъскаха, но не се срещнаха. Само показаха, че в образованието ни има тежки проблеми и всеки опит да бъдат някак разрешени, се посреща на нож според съответните интереси. Какво обаче означава интересите на тези, които правят учебниците, и на тези, които ги ползват, да се разминават като небе и земя.
Проектът за промяна в наредбата на МОН за учебниците, по който МОН събираше становища до 17 юли, предвижда само по един учебник да има за класовете до VІІІ клас, при това - само за общообразователната подготовка, не и за професионалната. За гимназиалния курс остава сегашното положение - до три учебника по предмет. Според издателите, ограничаването до един учебник би попречило на "хоризонталната проходимост, която би трябвало да осигуряват учебните програми", би пресякло конкуренцията и качеството, би лишило всяко дете от възможност да се развива според своите потребности, а учителите - от свободата да избират методите и средствата за обучение. Звучи неубедително, понеже в онези времена, когато нямаше "хоризонтални и вертикални проходимости", единият учебник по всеки предмет образова нелошо днешните радетели за "пазарна свобода и конкуренция", а учителите не се усещаха ограничени в това как да преподават. Ние в кварталното училище например от V до VІІ клас имахме прекрасна учителка по история, която беше смразяващо строга, но преподаваше като бог и целият клас бяхме твърдо решени да изберем историята за своя съдба. После в гимназията обратно - историчката беше един чиновник и историята за всички ни се превърна в черна дупка. Уменията и успеха на учителя зависят от професионализма му, не от учебника. А при днешните възможности за набавяне на информация и допълването й, включително чрез учебни помагала, учителят може да развихря въображението си за начина на преподаване практически неограничено. Да не говорим, че ако

"свободата за избор" и прочее модерни щампи

повишаваха качеството, при наличието от 2003 г. насам на три учебника по всеки предмет нямаше да виждаме все по-дълбок срив в познанията на децата ни. Пък и т. нар. избор сега го правят в повечето случаи училищните директори, а не учителите и как става този избор е публична тайна. Впрочем, всяко дете и сега ползва един учебник, така че никакъв избор то няма. В становището си в подкрепа на проекта за промяна в наредбата учителският синдикат "Подкрепа" написа: "Подкрепяме безрезервно ограничаването на вариантите за учебници до един и поясняваме категорично, че тази идея е на Синдикат "Образование" и на българските учители и родители отпреди много години, а не на проф. Клисарова. И без нов закон сега в България има държавни образователни изисквания за учебно съдържание по образователни области и е абсурдно да има по пет варианта за едно и също изискване. Различните учебници затрудняват безкрайно ученика, в случай че се премести от едно училище в друго, дори и без да е сменил профил, ако училищата ползват различни учебници... Тези "безплатни" учебници превръщат тяхното печатане и разпространяване в жестока борба между издатели, които при победа получават гарантиран високо платен тираж. Но учебниците не са безплатни, защото всички ние плащаме за тях. А често това е цената на академичните безсмислици и болни политически амбиции, загнездили се трайно и удобно в неразбираемите за учители, родители и ученици български учебници".
Синдикатите открехват всъщност съществената тема - какво пише в учебниците.

Проблемът не е в броя им

проблемът е в учебните програми, според които те се правят. Не бива да се оправдава броят на учебниците с учебните програми, на които те отговарят - нещо, което се прави постоянно като възражение срещу новата идея. Използва се дори аргумент, че щели на 4 години да се сменят учебниците, без да се променя учебната програма. Първо, и сега е така. И второ - напротив, сменят се на 4 години, ако се променя учебната програма. Ако учебните програми не ни удовлетворяват, няма никакво значение дали МОН ще одобри един или три учебника, защото те всичките  са "отливки" от една и съща "матрица".
Едва ли на нормален българин може да му хрумне например да търси и коментира в "Братчетата на Гаврош" на Смирненски "разликите между фантастичното, фантазмите и реалистичния художествен свят". Точно това обаче изисква учебната програма по литература от 12-годишните шестокласници. Ето откъде тръгват литературоведческите схоластики в учебниците, които са всичко друго, но не и посредник за  ученика към света на литературата, която възпитава душата. Затова, докато не се промени кардинално философията на учебните програми и не се изработят нови, дори сто да са учебниците, те няма да са адекватни и разбираеми за децата, сиреч - качествени, в смисъла, който влагат в думата родители и учители.
В много от коментарите засегнатите казват, че би било добре да има обществено обсъждане за този един най-добър учебник по всеки предмет за всеки клас, който ще бъде избран с конкурс и одобрен от МОН. Всъщност, подобна идея е залегнала и в проекта за промяна на наредбата за издаването на учебниците - предвидено е одобреният от оценяващата комисия един учебник да бъде публикуван в сайта на МОН за публично едномесечно обсъждане, след което комисията да прецени какви корекции да нанесе в първоначалния проект според изразените становища. Тук не е ясно обаче как, при положение че има авторски права, биха се внасяли корекции в текста на авторите.
За какви учебници иде реч в основното образование, в което пазарът им е гарантиран, понеже ги плаща държавата. Справка в учебните програми показва, че като изключим майчините езици, в І клас децата имат 7 предмета, които изискват учебници, във ІІ - 13, в ІІІ и ІV - по 14, в V - 22 и така до VІІІ клас, когато предметите стават 32. Общо това прави 147 учебника в основното образование. Всяко дете трябва да получи по един от тях. Ако в първи клас постъпи випуск от 63 000 деца, колкото бяха примерно миналата есен, докато стигнат до VІІІ клас, те ще получат общо около 9 300 000 учебника. Всичките тези

9,3 милиона учебника

са безплатни за децата, но държавата гарантирано ги изкупува от издателствата. Ето това е техният интерес, защото никоя друга книга не се издава в такъв тираж, нито пък е гарантирано, че ще намери купувачи. Докато тук реализацията е сигурна. Тиражът на одобрените от МОН учебници е обаче по-голям, защото повечето учители предпочитат да си набавят всичките три одобрени учебника по всеки предмет и обясняват, че в единия може да липсва нещо, което го има в другия, а точно то може да се падне на питомците им на изпита за гимназиите след VІІ клас. И още един аргумент изтъкват педагозите - щом по закон е въведен общообразователен минимум, който е задължителен за всички деца и те еднакво трябва да са го усвоили, има логика учебникът с този минимум да е еднакъв за всички, за да са равнопоставени при изпита. С това е тясно свързана темата за държавните образователни стандарти за знания по отделните предмети, които ученикът трябва да покрива, но тя е толкова болна, че ще ни трябва не вестник, а алманах, само за да й поставим диагнозата.   
В добавка - към повечето учебници има и задължителни тетрадки, които също се правят от издателствата и за разлика от учебниците, които могат да се ползват 4 години, тетрадките остават у всяко дете, т.е. държавата ги купува всяка година. От І до ІV клас например задължителните тетрадки са 135 за всеки ученик. За цялата тази книжнина - учебници и тетрадки, безплатни за децата от І до VІІ клас, тази година например държавата ще даде 42,4 млн. лв. Като изключим по-ограничените бройки за предмети като музика, езиците, техника и бит, които се издават от по-малки издателства, учебниците по всички основни предмети са дело на три издателства: "Просвета", "Булвест 2000" и "Анубис" (последните две са всъщност обща фирма).
Най-тъжното обаче е, че съпротивата на издателите и целият спор в течение на месец всъщност не е свързан с това дали да е един учебникът и

изобщо не е свързан с образованието

Проблемът е, че с промените в наредбата в МОН са решили не просто да сведат до един учебника по всеки предмет до VІІІ клас, а променят и самите правила за конкурса. Според правилата сега издателствата кандидатстват със свой авторски колектив и след одобряването на три учебника те ги издават и разпращат до училищата, всяко от които си избира вариант. Сега се предлага авторите да кандидатстват с проект за учебник по реда на ЗОП (обаче писането на учебник е научна дейност, а научен проект по ЗОП не може да минава). След одобряването на проекта и нанасянето на корекции МОН възлага отпечатването и разпространението на учебника чрез друга обществена поръчка. Т.е. одобрява се проект на авторите и след това се търси издател, какъвто може да е всяка печатница. Така единният процес за създаването на учебник се разкъсва на две части, съществуващите специализирани учебникарски издателства се свеждат просто до печатници, а други мераклии вземат част от досегашния им бизнес. Сиреч - става дума за преразпределяне на бизнес за 42 млн. лв. държавна пара годишно. 
А учители и родители нека си настояват да се спре циркулирането на три учебника по един и същ предмет и по една и съща учебна програма. Кабинетът вече е в оставка, проектът за изменения в наредбата за учебниците няма да бъде поправен, въпреки събраните мнения. И няма да се спре рулетката с учебниците.