Розата - вълшебство от земята на българите

Доц. д-р Гео Нешев,
дн - специалист по клинична фармакология и терапия


"...Ако някога Зевс пожелае да даде царица на цветята, то навярно розата би ги управлявала..."
Сафо

"Българийо, на розите страната, земя с безчетни хубости богата!"
Емануил Попдимитров


Розата е спътница на човешката цивилизация. Поетите, преди и след Омир, насищали цялата хубост на южната природа с дъха на розата. Нашият народ отдавна, освен заради красотата и благоуханието, използва розата и в народната медицина. Така в Лекарственик №3, който се пази в Българския народен музей, намираме следната рецепта: "Куги се задани човек и не може да пика, арно е да пие гюл сую (розова вода)" или "Куги мирише устата и дъха на низиме (афти в устата) трендафил - вари го в оцет, плакни си устата често".
В Лекарственика на дядо Илийчо Данаилов има също рецепти за лечение с рози. Например рецепта №10 предписва лапи от розови цветове против бодежи в гръдния кош, а рецепта №16 - за разслабване. Рецепта №51 препоръчва: "Гюл сую за тежка болест, куги отече езика" и добавя - "С воля Божия помага".
В по-ново време основоположниците на българската фармакотерапевтична школа професорите Владимир Алексиев и Петър Николов изучават и потвърждават слабителния ефект на оситнени до прах изсушени розови цветове и установяват още и възможност за противоглистно действие. И в практиката се внедряват препаратите "Пулвис розе композитанс" и "Пулвис розе".
Чл.-кор. на БАН проф. Петър Николов изтъква и следните лечебни възможности на българската роза: при хронични и остри конюнктивити (розова вода); като болкоуспокояващо и седитивно средство; като противоглистно и противовъзпалително лекарство.
В съвременната българска медицина научно доказано приложение намират продуктите, получени след преработка на розовия цвят - розово масло и розова вода. Маслото, дестилирано от цветовете на прочутата Казанлъшка роза, притежава набор не само от превъзходни, световнопризнати козметични, но и лечебни свойства, които не се откриват в маслата, получени от чуждоземни рози. Това е дало право на световноизвестния наш учен (проучил химията и физикохимията на родното розово масло) акад. Димитър Иванов да изследва маслото, получено от Казанлъшката роза. Неслучайно миналата година Европейската комисия утвърди наименованието "Българско розово масло" като част от списъка със защитени географски обозначения!
През последните 30 години с помощта на най-съвременни методи се доказа (публикувано в две докторски дисертации), че българското розово масло притежава

великолепна гама от целебни свойства:

силно противоспастично, противомикробно, жлъчегонно, антагонистично на калция и леко седативно действие. По начин, предаван от поколение на поколение, се създаде и усъвършенства оригинален (бих казал национален) метод на лечение с българското розово масло, разбира се, само при строго определени заболявания, като възпаленията на жлъчката и жлъчните пътища, притискане на жлъчния мехур (дискинезия) и бронхиална астма, но само от възпалително естество и краткотрайна давност на заболяването.
За тези и други негови лечебни достойнства говори и фактът, че до 1989 г. бившото предприятие "Фармахим" изнасяше успешно лекарствения препарат от българско розово масло  "Розанол" в бившия СССР и бившите социалистически страни за милиони долари. Нещо повече. По специално указание на тогавашното Политбюро на ЦК на БКП пишещият тези редове участва в колектив, който създаде терапевтичен план за лечение с "Розанол" на световноизвестния филмов артист и режисьор Сергей Бондарчук. И при това с успех.
По-късно колектив от известни български учени убедително доказа, че лекарството, създадено от българското розово масло, може успешно да се прилага за лечение и на някои форми и стадии от развитието на стомашната и дуоденална язва.

Този метод бе признат за изобретение

Ефектът се дължи на доказаната способност на маслото да потиска болестотворния ефект на причинителя на язвите и на стомашния рак - бактерията хеликобактер пилори. Няколко години по-късно английският учен Г. Хънт и негови сътрудници съобщиха в медицинския официоз "Ню инглънд джърнал ъф медисин" за оформянето на нова група противомикробни лекарства, които не унищожават микробите, а потискат именно този болестотворен ефект - т.нар. антивирулентни средства. С други думи, на световно ниво се потвърди откритието на българските учени и чудодейните лечебни възможности на българското розово масло.
Тук е мястото да известим и за един друг лечебен успех на българското розово масло. Той се получи след комбинирането на неговите силни противомикробни свойства със свойствата на сладководните водорасли, отглеждани (навремето) от БАН в местността Рупите. Получи се фантастичен ефект при лечението на труднозаздравими рани.

Кой и защо се страхува

 от българското розово масло? Не, не са европейците. Както може да се очаква, това са... българите! ДСО "Фармахим" вече не съществува и приватизиралото го след 1989 г. предприятие "Софарма" вече не произвежда "Розанол", още пък по-малко неговата подобрена и по-евтина модификация "Розабул". Защо? Няма отговор! От друга страна, пък условията, в които се отглеждат водораслите в Рупите, са занемарени и дума не може да става за производство на лекарство. И както пише в "Евгений Онегин" великият Пушкин: "...И върху книжния си шкаф той метна траурен чаршаф..."
Така приключва, засега, сагата с лекарствените средства от българско розово масло. Пиша всичко това, защото българите трябва да знаят, че природата им е дала голямо, неоценимо богатство, което трябва да опазят за в бъдеще! А собствениците на предприятия за производство на фитопрепарати следва да направят всичко възможно това да се осъществи.