Рояль в кустах

Задача с понижена трудност. Знаете ли колко големи енергийни проекти с руско участие е спрял Алексис Ципрас? Нула. А знаете ли колко големи енергийни проекти с руско участие е спрял Бойко Борисов? Три. Е, пита се в задачата - колко големи енергийни проекти с руско участие ще има в България, ако правителството на ГЕРБ умножи три по нула? 

Иронията си е ирония, но след петъчната среща в Москва на руския президент Владимир Путин с гръцкия министър-председател Алексис Ципрас над "Български поток", както премиерът Борисов нарече нашата отсечка от "Турски поток", надвиснаха черни облаци. Путин заяви, че Русия е готова да реализира съвместни с Гърция големи енергийни проекти и добави за включването на Гърция към "Турски поток": "Не изключвам това, нещо повече, смятаме, че е напълно реалистично". Ципрас допълни, че заедно с другите потоци това ще повиши ролята на Гърция в регионалния енергиен възел. "Вече са готови 80% от газопровода ТАП. Мисля, че имаме нужните технически условия, за да се включи в него руският газ и аз вярвам, че това ще бъде от полза за европейската икономика и целия регион", каза гръцкият премиер. Путин беше още по-откровен, на ръба на ехидността: "Построили са газопровода, а газ в него засега няма. Може да помислим заедно как да напълним този маршрут с реален продукт". Всичко това гарнирано с широки усмивки, каквито липсваха по време на срещата на Борисов с Путин на 30 май в Кремъл. 

Посещението на Ципрас в Москва изигра в условната пиеса "Турски поток" ролята на "рояль в кустах" (букв. превод "роял в храстите"). Този руски идиом означава подготвен в движение 

обрат в сюжета

на художествено произведение, който се представя за случайност, но реално не е такава. 

ДУМА още през юни предупреди, че се задава вариант с изместването на България от участие в "Турски поток". Работата е там, че както и други западни проекти, призвани да "сдържат" Русия в енергетиката, и Южният газов коридор се сблъска с баналната липса на ресурси. Още през юни 2017 г. зам.-ръководителят на "Газпром" Александър Медведев каза, че Азербайджан може и да не предостави толкова газ, колкото е договорил да прекара по Трансадриатическия газопровод (ТАП) - 10 млрд. куб м, които след време да бъдат удвоени. Тогава Медведев обяви, че Азербайджан има проблеми с нефтодобива и трябва да заделя газ, за да го използва за извличането на нефта, основният източник за напълването на бюджета. През май 2018 г. списанието "Нейчеръл газ уърлд" обърна внимание, че точките, в които тръбите на "Турски поток" излизат на брега, са удобно разположени, за да бъдат свързани в една система с бъдещия газопровод ТАП. Списанието нарече тогава Южния газов коридор "троянски кон", по който руският газ ще влиза в Европа. 

Гърците действително имат сериозни козове, с които да цакат България за продължението на "Турски поток". Освен вече готовата инфраструктура, това е и продължението на тръбата през Адриатическо море (газопроводът "Посейдон"), по което Русия и Италия вече работят. Италия е важна за Русия страна, не само заради обемите, които може да закупи, но и по геополитически причини. Рим не е забелязван последно време в русофобски изхвърляния. Точно обратното. Много важно е, че ТАП не попада под действието на антируския Трети енергиен пакет, защото газопроводът получи режим на освобождаване от нормите му, именно защото по него трябваше да тече неруски газ. 

Освен това Атина, за разлика от София, действително може да събере на своя територия няколко газови трасета и реално, а 

не на хвърчащи листчета

да бъде газов хъб, който да обслужва Южна Европа. Освен ТАП, това е и проектът за терминал за втечнен газ край Александруполис и мегапроектът за газопровод "Източно Средиземноморие" от Израел до Гърция. С две газови връзки към България и Македония и газопровод към Италия, Гърция действително чертае реални перспективи за себе си на газовия пазар. 

Същия ден, след срещата Путин-Ципрас, българските власти хвърлиха на амбразурата министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която призна, че нищо не са ни обещавали от Газпром - нищо, че преди десетина дни други работи говореха в парламента. Министър Петкова заговори нещо за някакви домашни, които всички страни наоколо пишели и ние сме пишели и вътре пишело, че освен всичко друго ще купуваме газ от американците, което беше много на място казано в контекста на съдбата на руския енергиен проект. 

Първите реакции на българската страна оставиха впечатление, че пак 

се държим като страничен наблюдател

а не сме активната страна. Над нашата позиция продължава да тегне енергийният конфликт с Москва, при който ГЕРБ и обслугата им отдясно се опитват да играят двойна игра. Това го виждат и в руските експертни среди, и вероятно и в политическите кръгове.

Какво се получава, писа преди дни руската информационна агенция "Нефтегаз" - след като на 25 октомври министър Теменужка Петкова участва в 16-о заседание на българо-руската съвместна комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество. На 31 октомври тя се срещна с американския посланик в София Ерик Рубин. "Създава се впечатление, че след заседанието в Москва Петкова е отишла на доклад при посланика на САЩ, за да му се отчете", коментира специализираното електронно издание. 

Всъщност Рубин посети Министерството на енергетиката, а не Петкова отиде в посолството, но това няма особено значение за руснаците, които в сегашния политически момент на противостоене със САЩ са изключително мнителни по отношение на всеки контакт с геополитическия им противник, особено пък по теми жизненоважни за Москва. 

Един път 

американците вече "счупиха" България

и я заставиха да провали реализацията на газопровода "Южен поток". Защо да не го направят и втори път, се питат в Москва, и този въпрос звучи не само от устата на руснаците. Въпросът звучи още по-актуално, след като преди дни помощник държавният секретар на САЩ Сандра Оудкърк заяви, че Вашингтон смята не само "Северен поток-2", но и "Турски поток" за заплаха за безопасността на Украйна и цяла Европа. 

Може дори да се каже, че нашият премиер, който, както знаем от грамите на посланик Джон Байърли, "копнее за международно внимание и за одобрението на САЩ" пръв предусети накъде духа вятърът. През септември, след като изслуша речта на президента Доналд Тръмп, той отсече: "Които купуват руски газ в Европа, ще имат проблеми", а Борисов е човек, който категорично не иска да има проблем с американците. Как може да стане това при положение, че купуваш руски природен газ от стария маршрут през Украйна, каниш се да купуваш руски газ от "Турски поток", дори искаш да транзитираш руски природен газ, а опитът ти да закупиш азербайджански газ през Гърция от ТАП, вероятно пак ще завърши с купуването на руски газ. 

Дойдоха такива времена, че за да угодиш на американците, трябва да купуваш тяхната стока, в случая втечнения им шистов газ. С други думи, трябва да се откупиш. Впрочем на срещата с Рубин Теменужка Петкова е съобщила, според собствената й пресслужба, че България ще стане акционер (неофициално с 25%) в планирания терминал за втечнен природен газ (ВПГ) край гръцкия град Александруполис, като така "ще осигурим доставки на природен газ за България от различни източници, включително и от Съединените американски щати". Тук най-важна е последната част на цитата, която засяга САЩ и удовлетворяването на 

техния политически и икономически интерес

Посланик Рубин беше безжалостно откровен в София на 26 ноември: "Нашата позиция, е че не искаме европейските ни партньори да бъдат енергийно зависими от Русия". Това превръща терминала край Александруполис в откровено политически проект. Точно в това, за което американците обвиняват "Северен поток-2", преди това "Южен поток", а сега и "Турски поток". 

Цената на американския втечнен газ винаги ще бъде по-висока от тази на тръбопроводния, това го признаха наскоро и от германския бизнес. Ако неговите закупки чрез газовата връзка с Гърция само разнообразяват доставките от Русия и дори позволят някакъв транзит, то това не би трябвало да натовари много българските потребители. Но ако, както се подозира, американците искат да заставят балканските държави напълно да закупуват американски или друг ВПГ, за да нанесат икономическа вреда на Русия и пътьом да се облагодетелстват, то тогава местните икономики не ги очаква нищо добро откъм цената на газта. Опитите ни да бъдем добре и с едните, и с другите няма да доведат до положителен резултат, защото тази игра не я играем добре. Навремето искахме през нас да минават едновременно и "Набуко", и "Южен поток" и накрая останахме с празни ръце. България вече показа, неведнъж, а цели три пъти на руснаците, че те не могат да й вярват. Не и след случилото се с "Южен поток", с АЕЦ "Белене" и с проекта за нефтопровода "Бургас-Александруполис" и то заради мъртвата хватка на американците. 

При най-негативното развитие на нещата ние ще загубим или поне много силно ще бъде ограничен транзитът, а в същото време, докато Гърция ни отнема преноса на газ, ние ще платим за техен проект, по който ще получаваме по-скъпо синьо гориво за вътрешно потребление. Нищо, че пред Путин на 30 май Бойко Борисов каза: "Този, който предложи най-евтиния газ, той ще присъства на пазара". Тогава Борисов каза още, че България е пострадала заради своята принципност и че по-големият винаги повече прощава, поглеждайки към Путин. Само дето думите му са справедливи за предишния брат - новият ни голям брат не страда от такива скрупули. Той иска да си плащаме, за да ни позволи да го обичаме.