Росица Янкова: Омуртаг е във вечен воден режим

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

• ---

• Росица Янкова е родена в Омуртаг. Работи в държавния сектор към Министерството на правосъдието. Представител е на неформалното гражданско обединение "Вода за Омуртаг", което се бори за нормално водоснабдяване на града и околните населени места.
• 
  Г-жо Янкова, неформалното гражданско обединение "Вода за Омургат" наскоро поиска в града да бъде обявено бедствено положение. Каква беше целта ви?
  - Градът бедства заради безводие. И то не от година-две, а вече над 60 години не се решава този проблем. Наша основна цел беше да получим финансиране от държавата чрез тази мярка. За нас това е най-спешно.
  А с обявяване на бедственото положение бяха поставени от общината само няколко водоноски. Те обаче се пълнят от основния водоизточник, от който ние чакаме вода два пъти седмично. 97% от хората, които се включиха в анкета, проведена в социалните мрежи, не намират осигурените четири водоноски за адекватна и достатъчна мярка за бедственото им положение.
  Разчитаме да получим съдействие не само от местната власт, а на държавно ниво, както и от ВиК дружеството, което е в област Търговище.
   Общината например досега не ни е осигурила безплатна питейна вода. Купуваме си я сами. Казаха ни, че от държавния резерв ще ни бъде предоставена, но досега не се е случило.
  - От Министерския съвет вчера обявиха, че се  освобождава бутилирана вода от държавни резерви за осигуряване на питейните нужди на хората в Омуртаг.
  - Именно вчера малко преди 10 ч. сутринта сдружението сигнализира МС и министъра на вътрешните работи, че не се прилага от страна на община Омуртаг и областната администрация на Търговище мярката снабдяване на населението на Омуртаг с питейна вода. От деловодството на МВР забавиха входящия номер за сигнал-жалбата ни. Това за нас е умишлено бавене, за да се даде време на министъра, на областния управител и на кмета да реаргират със заден час.
  Вода за пиене трябваше да бъде осигурена най-късно на 1 ноември, откогато влиза в сила заповедта за удължаване на бедственото положение.
  - По последна информация МРРБ ще отпусне на два етапа 1,3 млн. лева за подобряване на водоснабдяването в Омуртаг. С тях се обещава да се реконструира водопроводната мрежа. Според вас достатъчно ли са парите и очаквате ли действителен резултат?
  - Това не са нови пари, а част от тези, които вече бяха обявени през септември. Сумата дори няма да покрие заема на общината за около 2 млн. лева без ДДС, който тя изтегли миналата година, за да се започне подмяната на малка част от тръбите в ниската част на града.
  Нужни са още към 20 милиона лева за подмяна на тръбите в средната и високата зона на града, което реално ще подобри водоснабдяването.
  Ние искаме спешно и цялостно финансиране сега, а не това да става 10-15 години на парче след молби. Не може 10 години да бедстваме още с несигурната надежда, че общината ще успее да изпълнява сроковете навреме, за да получава следваща вноска година след година.
  И пак искам да подчертая, че общината се активира само в резултат от гражданските протести и писма до институциите през 2020 г. Ако я няма гражданската активност, няма и една тръба да се смени.
  - Какво е положението с водоснабдянаването в момента? Кога хората имат вода и за колко време?
  - Вече над три месеца нямаме вода и сме на режим. Тя идва в сряда и в неделя, на някои места се пуска в 3 ч. следобед, на други - вечерта за 30-60 минути. Както казах, градът е разделен на ниска, средна и висока част и от това зависи водоподаването. В селата пък има един път седмично. Ние ходим с туби и бидони до градски и селски чешми. Има възрастни хора, семейства с деца, които едва се справят. Но все пак в селата положението е малко по-леко, тъй като там хората сондират сами, имат кладенци, някак се оправят.
  В Омуртаг също може да се сондира, но ни отговарят, че няма пари и възможност, тъй като то трябва да е много надълбоко. Правени са проучвания и анализи, но нямало сериозни водоизточници, които да решат проблема. Ние не знаем дали това е точно така, затова искаме пълен контрол от страна на държавата.
  През останалите месеци в годината също имаме режим на водата, но в по-лек вариант. Тя идва сутрин за малко, по обяд и вечер. Така че ние сме във вечен режим.
  - Какви рискове виждате за здравето на хората?
  - Доколкото разбрах, болницата в момента е пълна с пациенти с чревни проблеми, които е възможно да се дължат на безводието, на проблеми с хигиената и пиенето на вода от водоноските. Тя не е подходяща за консумиране, има предупреждения за това, но вероятно някои хора са я пили.
  Хората се чудят дали няма да се стигне до някоя епидемия. Много страшни болести биха могли да се появят. Спасението на болницата и детските градини е в хидрофорни системи, но те се пълнят с вода два пъти седмично, когато тя се пуска за всички останали. В училищата децата са принудени да ползват например мокри кърпи за хигиена, защото няма постоянно вода.
  Въпреки тази бедствена ситуация Регионалната здравна инспекция в Търговище не предприема никакви действия, свързани с подадените от нас сигнали, а точно обратното. Смятаме, че така тя прикрива нарушения и е съучастник в застрашаването на хората в града от болести. Не се контролира спазването на здравните изисквания за чистота и безопасността на водата в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
  - Както казахте, проблемът не е нов. Кога се появи и на какво се дължи?
  - Проблемът е заложен още с началото на водоподаването към общината. Водоизточникът не е в нашата област, а в Сливенско - в село Кипилово. Той се намира в труднодостъпни зони и авариите много трудно се отстраняват. През годините не са предприемани сериозни действия в тази насока. Само при авария се закрепват тръбите временно.  Така 85 на сто от ресурса се губи по пътя, излива се по трасето и до нас не достига почти нищо. А вода в първоизточника има.
  През 2006 г. имаше проект за снабдяване на града от друго място, но вода така и не достигна до нас. Бяха отпуснати доста пари - над 20 млн. лева. Става дума за проект, който трябваше да ни даде ресурса от язовира в Ястребино, но вода беше осигурена само за град Антоново през 2008 г. и там вече няма проблем.
  - Защитава ли местната власт правата на хората или те разчитат повече на гражданското обединение? Как и кога възникна то?
  - Когато питаме местната власт за това какво прави по въпроса, получаваме уклончиви и противоречиви отговори. Бездействието на трите органа, от които зависи водоснабдяването, е налице.
  Сега в Омуртаг живеят 6000 души, голяма част от хората напуснаха града, отидоха в чужбина. Още 6000 души живеят в общината. Направихме неформално обединение "Вода за Омуртаг" още през 2020 г. Сега то направи петиция с искане за обявяване на бедствено положение, в която се събраха подписи за два дни. В него участват много хора на доброволни начала и всеки гледа да помага с каквото може.
  - След като не разчитате на местната власт, откъде търсите подкрепа, към кои институции сте се обръщали досега?
  - Писали сме до Министерския съвет, до МВР, до МРРБ, МОСВ, МЗ, МФ, областния управител, обмудсмана още през 2020 г. Държавата е запозната с проблема. Тогава направихме масови протести, но резултат нямаше.
  След две години пак възобновяваме исканията си. Не знам защо ни пренебрегват. Ние правим каквото можем, задаваме въпроси, но не получаваме конкретни отговори. Сега положението е много по-критично, отколкото преди две години. Живеем в нечовешки условия, идва зима, не знаем как ще я изкараме.
  Освен помощ от държавата, искаме и пълен одит на това, което се е правило през годините, и защо няма резултати. Настояваме да се изготви стратегия за решаване на проблема.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.