26 Юни 2019сряда05:12 ч.

На фокус

Ромите - начин на злоупотреба

Омразата към социалния реализъм и закона

/ брой: 67

автор:Мирослав Попов

visibility 740

Осми април не е празник. Той е ден на почит към паметта на неколкостотин хиляди роми, загинали в нацистките концлагери. Надяваме се отбелязването на тази дата, определена от Първия световен ромски конгрес в Лондон през 1971 г., постепенно да се освободи от карнавалния привкус, който придоби у нас в последните години. Българското общество се нуждае от сериозни дебати по ромските въпроси - едни от основните въпроси пред България, а и пред половин Европа. 

Фалшиви ромски диагнози

Една от най-лошите характеристики на българските национални дебати е натрапването на сгрешени и подвеждащи диагнози. В областта на ромските и въобще на етническите отношения, те са изключително много. Пита се, как да привлечем ромските деца към училище. Правителството се гордее с това, че миналата есен срещу двадесет и няколко милиона лева е върнало хиляди ромски деца в училище. Началното образование в България е задължително от времето на Търновската конституция. Основното - от 1947 г. Разговорът по ромския въпрос се оказва въпрос и за "българското будалкане". Образователното ведомство очевидно не е готово, без някакъв солиден бюджетен бакшиш, да изпълни основно свое конституционно задължение - да организира просветното дело така, че до 16-годишна възраст всички деца реално да посещават училище. Могъщи институции, "тежки" ръководни длъжности, "черпене на международен опит по всички континенти  (с посещение на място) и накрая - до една четвърт от децата не са там, където трябва да бъдат. Няма ги в училище. И четири пети от тях - ромски деца. Никога не са отделяни толкова целеви средства за образование на ромските деца, а проблемът изглежда все по-отдалечен от решаването му.    

Как се казва "евикция" на романес?

В процеса на анализиране на препоръките към България по ромската тема, често се сблъскваме с една шокираща злоупотреба с правни термини. Както в Брюксел, така и в София правителствени и неправителствени представители натъртено препоръчват на страната например "да спрат евикциите" (на ромски жилища). Терминът евикция е с латинско потекло, дължим го на древноримските юристи и се използва във вещното и в търговското право. Говорим за пълна евикция - отстраняване, когато продавачът не е прехвърлил никакви вещни права на купувача, т.е. въобще не е бил носител на съответното вещно право; "прехвърлил" е "право", което сам не притежава. Т.е., нищо не е прехвърлил. Само че, с термина "евикция" днешното "проромско неправителствено право" именува отстраняването на несобственици от поземлен имот, върху който нямат никакви права. Много често имот ("урегулиран парцел") просто няма. Единственият аргумент на ползвателите е етническият им произход. Отстраняването на такива незаконно настанили се върху чужд имот извън България на разни  форуми се интерпретира като "евикция". Българската общественост свикна с формулировки от типа "три четвърти от постройките в еди коя си махала са незаконни". Когато булдозерите тръгнат да разрушават незаконна постройка, например в етнически обособена махала, това не е част от "евикция", защото притежателят на постройката, който наистина може и сам да я е изградил, не е имал и няма никакво право да строи. Това е просто премахване на незаконен строеж. Често съдят и осъждат България чрез подобни мистификации. Става дума за терминологична злоупотреба. Органите на местната власт, разбира се, носят отговорност, заради едно лениво търпение към беззакония, продължаващи години.  

Вътрешноромската свръхексплоатация:

Процесът във Валенсия. Преди няколко седмици във Валенсия започна интересен наказателен процес срещу български ром от Плевенско Рамис Шукриев и тримата му пълнолетни синове. Четворката упражнявала бизнес из Испания, като наемала други български роми да работят по фермите - примерно, по 12 часа на ден. Плащали им доста под уговореното. Експлоатацията била в шокиращи мащаби. Заради десетки правонарушения преди година и нещо четиримата са задържани в испански предварителен арест. Четворката чакала процеса спокойно - били готови да получат присъди от по година-две затвор. Прокуратурата обаче поиска общо 1600 години затвор по 63 обвинения за  четиримата български роми. Средно по 400 години на човек. Да са живи и здрави да ги изживеят. Испанските прокурори стриктно са изпълнили дълга си. Справедливостта може би ще възтържествува и един случай на модерно робство ще бъде наказан. По-интересният въпрос е как процесът се вписва в концепцията, че "всички ромски инциденти са израз на расизъм" (от мнозинството към малцинството). В Северна Испания, на другия край на континента, едни роми са се държали нечовешки към свои съплеменници. Антидискриминаторите не могат да се развихрят. Социалните права са за всички. Наказанията трябва да са съобразно закона, без оглед на народност или вероизповедания. След като излезе окончателната присъда, ще можем да я съпоставим с евентуални наказания за подобни престъпления, извършени в България, от наши предприемачи към наши наемни работници.    

Европарламентът "наваксва с материала"

и по ромската тема. ЕП преди броени седмици обсъди и прие резолюция срещу проявите на антициганизъм. Като противник на всякакви форми на ксенофобия и на тази антидискриминационна основа, съм подкрепял множество действия и документи с антирасистка насоченост. Резолюцията срещу антициганизма обаче изисква по-внимателен прочит и следва да бъде посрещната резервирано. Една от вносителките на проекторезолюцията срещу антициганизма е шведска поданичка, ромка с унгарско потекло - г-жа Сорая Пост. Партията на европейските социалисти й е възложила да координира ромските политики. Иначе, г-жа Пост след установяването си в Швеция се заема с проблемите на джендърното равенство. Започва да издава списание за гейове и лесбийки. Създава партия със съответната насоченост, която печели около 3% на национални избори. Шведските социалисти я привличат като коалиционен партньор и й осигуряват избираемо място в последните европейски избори. Преди две години тя внесе в ЕП пилотен документ, който отхвърляше публично всички изговаряни претенции от страна на европейските общества към локалните ромски общности, като генерално ги характеризираше като расизъм. Расизъм се оказва да се твърди, че ромите трябва да пращат децата си на училище, че браковете между малолетни са правно недопустими, че трябва да се противодейства на процесите на превръщане на обособени ромски махали в средища за наркотрафик и престъпност и т.н. По-общо казано, ромите са изначално невинни, а другите ("европейците"?) - непоправимо заразени с расизъм и антициганизъм, щом нещо в начина на живот на локалните ромски общности не им харесва. Миналия месец Европейският парламент прие резолюцията за борба с антициганизма. За да я анализираме, е добре да се върнем доста по-назад - тя се предшества от няколко десетки подобни акта на ЕП и на други институции, с усилваща се категоричност на порицанието на европейските неромски общности. Т.е. не става дума за някакво случайно хрумване. Сегашният Европарламент не може да се похвали с някакви значими успехи в интегрирането на ромите. Разбираемо е защо в края на мандата му се гласува толкова остър документ - казали сме, осъдили сме, изпълнили сме си моралния дълг. Само че не са. Резолюцията за антициганизма е схематична и едностранчива. Тя не анализира факти и процеси. 

Мистификацията, е в това, че не се работи за решаване на реалните проблеми, а силите и ресурсите се съсредоточават върху борба с лошите думи, обидните слова, предразсъдъците и най-общо - в антициганизма на българите и на всички европейци. При това, ползва се пределно силна патетика. Аз съм противник на словото на омраза, но не съм съгласен силите и ресурсите да отиват не за решаване на реалните проблеми, а за да се води борба с "предразсъдъците". В сегашния модел на ромска интеграция "прави се нещо" означава "говори се за него". Това е и по-лесно, и се плаща доста по-добре. Но поне в част от случаите не става дума за предразсъдъци, а за факти. Борбата срещу думите на омраза става война срещу фактите и действията. 

Ромските въпроси или не се решават, или не се решават по законосъобразен начин. Платформата за интегриране на ромите не издържа проверката на времето. Ромският въпрос е общобългарски въпрос и не може да се решава чрез частни договаряния между ромски общности и публичните институции. Държавата допусна да бъде отстранена във всички отношения от ромския въпрос, с едно изключение - задължението да плаща. 

Радикална промяна е нужна в ромската политика и тя предполага възстановяване на функционирането на правовата държава в етнически обособени райони и общности. Мислене трябва, също и почтеност. Предстои уморителна, но интелигентна работа, не само за осчетоводяване на средства от еврофондовете.  

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 120

Очаква се реколтата от пшеница да е 5,4 млн. тона

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 120

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 74

/ брой: 120

Страхотни жеги обхващат половин Европа

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 79

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 213

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 93

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ