Ромите, господарите на световните пътища

Български и румънски роми блокират мостове из Франция, предават световните агенции. И нашата скромна родина отново е със зачервени от срам уши заради своите мургави чеда. През последните месеци стана общоизвестно, че въпросните наши и румънски цигани пречат на Франция, пък и не само на нея. Статистиката е обезпокоителна, а въпросната Франция заплаши да се пребори с "нашите" роми, разтурвайки над 40 нелегални техни лагера. Безсилието на френската държава пролича и в апела към българската да се грижи за своите цигани така, че те да не напускат родината и да си останат на едно място. И тук леко бе засегнат основният проблем при този етнос у нас - социалният, гарниран с психологическата настройка на ромите да се движат на катуни от място на място, от град на град. И така векове наред.
Вярно е, че социалистическото ни общество ги накара да уседнат на едно място, но за 20 години системна безработица, неграмотност, свърхраждаемост, на фона на висока смъртност, те се върнаха към изконните си навици отпреди десетилетия. И се скитат като граждани на Европа, замръкват и правят бивак, където намерят. Под мостове, в запустели къщи, в покрайнините на града. Тези картини ги виждаме дори в центъра на София, а те не бяха практика преди години.
В България се придвижват с изпосталелите си кончета. Във Франция са усвоили практиката на френските си събратя и са се "въоръжили" като тях  с каравани. Французи разказват, че техните мургави събратя по същия начин на племена се движели и сменяли посоката от север на юг и обратно, в зависимост от това къде е по-топло през зимата.
Поминъкът на тези, пък и на нашите цигани, е неясен. Заниманията - криминални. Животът им е на ръба на закона. А че са наши роми, това е само малка подробност, която нямаше да съществува, ако го нямаше изначалното право на свободно движение из Европа, пък и из света. Общото е, че във Франция пак няма работа за тях, както и в България. Но май се подценява психологическият аспект, че българската държава, независимо от желанието си да ги подпомага, най-вече ги приучи да стоят на хранилката на помощите и социалните плащания. Така, както са приучени и във Франция. Иначе и те са хора като всеки един от нас. Има добри и лоши, честни и лъжливи, работливи и мързеливи. Просто... обичат повече да се движат. Накъдето им видят очите. И живеят ден за ден. Общото между тях е не българският или френският, а циганското наречие, на което се разбират без значение на географската ширина.