Ромчетата в V клас трудно разбират какво четат

Очаквани резултати показа националното външно оценяване за четивна грамотност в V клас, проведено през октомври т.г. сред 5079 ученици от 272 училища в цялата страна. Целта на препитването, което е представително за страната, бе да се види с каква четивна грамотност децата постъпват в първия прогимназиален клас, обясни вчера Станимир Цветков от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование към МОН, който е осъществил препитването. Крайните констатации от резултатите на тестовете не се различават от досегашните - децата, общо взето, могат да прочетат текст, т.е. имат базова четивна грамотност, но когато трябва да тълкуват написаното и особено - да го осмислят, нещата с влошават драстично. Напред по резултат в четивната грамотност са децата от семейства, в които вкъщи се говори на български, особено зле са ромчетата, след тях - децата с турски майчин език. Немалки разлики се получават и в училищата в 27-те области у нас, а Силистра е участвала в оценяването само с 4 училища. Най-висок среден резултат в четенето имат петокласниците от Варна (19,7 т.) и Смолян (19,68 т.), а най-нисък - тези в Пловдивска (13,67 т.) и Кърджалийска област (14,28 т.). В София-град средният постигнат резултат е 16,77 т.
Тестът за оценяването е включвал три текста, върху които са формулирани 24 задачи за четивна грамотност, времето за решаването им е било един учебен час, обясни Цветков. Текстовете са фолклорна приказка, медиен текст с писмо на дете до известен актьор и инструктивен текст за правата и отговорностите в интернет. Инструктивният текст е затруднил децата най-много - средният брой точки е едва 4,72. Според резултатите учениците се разделят на три групи. Трудности в четенето (от 0 до 9 точки при 30 възможни) имат 7 на сто от петокласниците. Най-голяма част - 75 на сто, са тези, които демонстрират четивна грамотност без затруднения, и 18 на сто надхвърлят изискванията за четивна грамотност, като са получили 25 до 30 точки.
 Интересен резултат показват учениците във Варна - от тях цели 19% са в групата на тези, които надхвърлят изискванията, определени от МОН. Подобни са резултатите в Перник и Смолян, където най-добрите са 17%. В Пазарджик обаче над изискванията са само 1% от децата, Ямбол - 2%, в Перник и Сливен 3%, а в Търговище изобщо няма такива, които да са в групата на най-добрите.
Традиционно българските ученици показват по-слаби компетентности, когато трябва да отговарят на въпроси, които изискват самостоятелно написан отговор. Средният брой точки, получени на тези въпроси при петокласниците, сега е 6,53 т. при 15 възможни. По-добре са се справили децата с въпросите с избираем отговор - 9,74 т. средно при 15 възможни. Интересно би било да се сравнят резултатите на същите петокласници, които те са показали при външното оценяване след тV клас - само преди месеци. Според зам.-министър Ваня Кастрева обаче това няма да е коректно, понеже показатели за четивна грамотност сега се прилагат за пръв път при препитването в V клас. При оценяването след тV клас обаче в теста също имаше въпроси с избираеми и с писмени отговори. Резултатите бяха, че от същите деца 80% са избрали правилно отговорите от няколко посочени, но едва 20% са се справили с даването на самостоятелен писмен отговор. Според Станимир Цветков анализите на тези резултати позволяват на центъра за оценка и контрол да дава адекватни идеи за реформи в образованието. Което обаче досега не се е почувствало след толкова години препитване на външно оценяване и на матури.
Докато резултатите при момичета и момчета са почти едни и същи, много тревожна тенденция показват оценките, разделени според езика, на който децата говорят вкъщи. Разликите тук са съществени. При петокласниците, в чиито семейства се говори на български, резултатът в точки е по-висок от средния за страната и е 17,92 т. от 30 възможни. При децата от ромски семейства обаче средният резултат е едва 10,51 т., а при тези от семейства, в които се говори на турски, постижението е 11,55 т. Много зле се представят ромчетата в критерия осмисляне на текст - едва 1,98 т. от 9 задачи, които мерят този показател. Дори на ниво базова четивност те получават 5,03 точки от 11 възможни.   

В I клас - задължително "Аз съм българче" и смятане до 100 на десетици

Министър Тодор Танев е разписал новите учебни програми за т и V клас, след като те бяха отложени за ново обсъждане по настояване на синдикатите, съобщи самият той вчера. Основното при първолаците е, че азбуката ще се учи не както досега първо гласните, след това съгласните, а смесено на три групи - примерно към "а" ще се добавят съгласни като "р,л,м,н", за да може да се образуват думички. Втората група ще са беззвучни-звучни съгласни, а третата - особените букви като "щ", "ъ", "ь". Последователността на изучаваните букви в първата група всеки авторски колектив и издател на учебници може да определя сам. В програмата по български за първолаците е задължително да присъства стихотворението "Аз съм българче", подчерта министър Танев. В програмите от тт до тV клас пък ще бъде изучавано и стихотворението "Родна реч".
 Значително са намалени термините, които се усвояват в т клас - досега те са били 54, сега остават само 21. В V клас отпадат например понятия като "електрическа верига", "електрически схеми", както и изискването например децата да познават устройството на пералната машина. Структурата на новите учебни програми е различна и съдържанието е опростено, посочи министър Танев. Уроците са съобразени с изискването нов материал да се усвоява в 60 на сто от часовете, в останалите 40 на сто да се затвърждава вече взет учебен материал.
В математиката МОН не е приело идеята на преподаватели от вузове да се включи в програмата за т клас и умножение. Първолаците ще смятат до 100, обаче на десетици - примерно 10+20 или 50-10.
Промяна има в учебния план по история за V клас, когато ще се започва с древността и античността, в Vт клас ще се продължава със Средновековие. Има и съгласуване между предметите, като в V клас например в литературата децата ще учат легенди и митове. В световната история постепенно ще бъде вплитана българската, защото ние не висим изолирани в нищото, обясни проф. Танев. В Х клас пък, когато завършва задължителното изучаване на история, с по 2,5 часа седмично ще се учи пълен курс на българската история, добави Ваня Кастрева. В момента в МОН вече работят по новите учебни програми за тт, Vт и Vттт клас, които обаче не влизат в сила от есента на 2016 г.   
Новият училищен закон, приет от мнозинството в НС, остави само един месец на МОН да оцени проектите за нови учебници за т и V клас. В момента в министерството чакат Асоциация "Българска книга" да посочи какви срокове технологично са необходими за издаването на новите учебници и разпространяването им до учителите, които ще ги оценяват. Синдикатът на българските учители е поискал 75% от работата по учебниците да бъде по електронен път, издателите - напротив, свеждат този процент под 25. В крайна сметка решението на МОн е електронната част да бъде 50%, за да може по-широк кръг от учители през лятната ваканция догодина да изкажат мнението си по проектите, обясни Тодор Танев.