Романьола Мирославова остава жива със своите книги

Пламен Тотев

Романьола Мирославова и Евтим Евтимов ще си останат една от емблематичните двойки в литературата, подобно на Мара Белчева и Пенчо Славейков. Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновени един от друг, бяха неразделни в продължение на две десетилетия - такива останаха и след смъртта. 16 дни след Евтим си отиде и Романьола. Той не можеше да приеме мисълта да погребе жената, която обича и която е двайсет години по-млада от него, но обречена от жестока болест. Независимо от собственото си разклатено здраве, тя го подкрепяше докрай - и духовно, и физически, разпалвайки волята му за живот и творчество. Двамата си бяха взаимна опора, всеки загрижен за другия.
И сега, когато вече ги няма, мисълта за единия поражда спомена за другия. За хората, които бяхме свързани с тях и бяхме години наред до тях, болката все още не е притъпена. Защото и двамата бяха прекрасни и слънчеви, добри и човечни, винаги готови да помогнат, съпричастни и светли. Но след тях остава творчеството им, най-вече стиховете им, вдъхновени един от друг. Нека по-често си ги припомняме и препрочитаме, защото с тях светлината и позитивизмът, които Романьола и Евтим излъчваха, остават живи и продължават да ни зареждат с емоция, доброта и любов.
Евтим Евтимов написа забележителни стихове, посветени на любимата си Романьола: "Такава хубост, слязла на земята,/ навярно с Господ някъде вечеря". А тя му отговаряше в стихове: "...аз винаги ще си остана жрица/ на твоята любов и твойте песни."
Освен спътница в живота и творчеството на Евтим Евтимов, Романьола Мирославова блести като автор със собствена светлина - поет, прозаик, драматург, публицист, автор на книги за деца и възрастни.
Родена е на 24 януари 1953 г. във Враца. Издадени са повече от 20 нейни книги, сред които стихосбирките "Въздишки от вулкан", "Час преди залеза" и спечелилите конкурс на Министерството на културата "Гарванов писък" и романът "Плашилото", сборници с разкази и пиеси. За книгата си "Подарък за Дядо Коледа" (изд. "Персей") тя е отличена с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература. Носителка е на много награди за поезия, между които "Витошко лале", "Свищовски лозници", награда на името на П. К. Яворов, международни награди "Voci nostre", Анкона, 2006 и 2011 г., и "Aldo Moro", 2007, Лече, Италия. Превеждана е на руски, македонски, украински, беларуски, английски, немски, сърбо-хърватски, испански и италиански. По нейни стихове има много песни. Беше художествен ръководител на няколко литературни салона в София - "Витошко лале" към читалище "Братя Миладинови" в кв. Княжево, "Пролет моя" към читалище "Никола Й. Вапцаров" в кв. "Овча купел" и "Вечери на кръста" към читалище "Пенчо Славейков" в кв. "Лозенец". 16 години беше заместник главен редактор на вестник "Новият пулс". През 2011 г. създаде международния поетичен конкурс "Лирични гласове", който се провежда всяка година и ще бъде съхранен и в бъдеще.
Премиерата на най-новата й книга - сборника разкази "Дъжд през декември" (изд. "Изида") ще бъде днес от 18 ч. на Алеята на книгата в София (пешеходната част на бул. "Витоша").
"Дъждовните" разкази на Р. Мирославова са отломъци горест за българската действителност, молби за разбиране и съпричастност, изповеди за разбити надежди, паноптикум от дребни хора, с които се сблъскваме всеки ден, обременени от товара на собствената скрита болка или на разбулена тайна, стаена заради чужди грехове. Тук, в купела на горещото страдание, те ще се преродят и може би ще станат по-твърди. Жадни за живот, каквито винаги са били. Готови отново да даряват обич и всеотдайност. И прошка. Книгата представя авторката като майстор на късата проза. И тънък психолог, отчитащ вярно пулса на времето", пише за книгата критикът Георги В. Николов.
"Разкази, които излъчват светлина и осветляват най-затънтените кьошета на живота. Огърлица от съдби, която те прави съпричастен към героите. Романьола Мирославова с вещината на хирург ни напомня, че животът е смислен и съдържателен, ако ги няма лицемерието, злонамереността, егоизмът, лошотията и престъпността. Щастието се дължи на добротата, взаимопомощта, потребността да създаваш красота и  да я даряваш на другите, любовта и доверието, които изпълват твоя ден", сподели мисли по повод книгата Лозинка Йорданова.
През следващите две години, според желанието на Романьола Мирославова, която никога не се натрапваше като автор, а печелеше читатели и приятели със скромността и добротата си, ще бъдат публикувани последната й стихосбирка "Смъртта на щуреца" и романът й "С аромат на магнолия".