Роман за едно сурово време, което ражда сурови мъже

"Боилът от Панония" от Кирил Камбарев, която издателство "Захарий Стоянов" публикува у нас, е книга за мъжеството и предателството, за любовта и омразата, за вярата и отчаянието.
Историята започва с последната година от управлението на Кардам - размирни времена, в които родовите сплетни се изострят, недоверието на славяните се засилва, а шайка подкупени от Византия разбойници, наричащи себе си Вълците, вилнее и разграбва безнаказано селищата в горите на Хемус. Кардам напуска Плиска и потъва в неизвестност. Боилите свикват Великия съвет, но решават да предоставят избора на нов управник на волята на Тангра. Божието решение разтърсва всички - новият владетел ще бъде Крум, българин с неясно потекло, прочут с подвизите си в Панония и Дакия, но напълно непознат в Плиска. Насред настъпилите безредици дръстърските боили нападат столицата, но в разгара на решителната битка отрядите на Крум, изпратени по божията повеля, спасяват града.
Славянинът Драгомир, разказвач на историята, бива пряко въвлечен във водовъртежа от събития. Той е омагьосан от студения чар на Ермена - отшелница, бивша жрица и любовница на Кардам, а по-късно се влюбва истински в тракийката Велизара, но дали любовта му ще получи закрилата на Тангра? Славянинът е призван от Крум да се сражава срещу аварите. Бойните подвизи временно потискат мъката в душата на Драгомир, а в дебрите на Свещените планини той за пръв път среща бъдещия владетел на българите Омуртаг.
"Смятам предварително да разочаровам критиците на книгата, като заявя, че нямам намерение да влизам в исторически полемики поради простата причина, че вероятно ще загубя подобни полемики, пише в заключителните си бележки авторът. Огромният брой исторически материали, които изчетох, и множеството пресявки, които направих, ми подсказаха единствено колко малко всъщност знаем за живота на българите преди покръстването. А малкото, което знаем, идва предимно от чужди източници. Защо тогава се захванах да пиша подобна книга? Първо, защото заради някаква необяснима суета се опитах да докажа на себе си, че съм способен да напиша подобен роман. Второ, което всъщност е много по-важно, защото липсата на морални стойности в българското общество напоследък ме накара да потърся назад във вековете и пренеса в наше време един обединителен образ, който да възвърне поразклатеното ни самочувствие. Нашата история е богата на подобни обединителни образи, а за мен Крум се оказа идеалният кандидат", пояснява Кирил Камбарев.