Родоначалника на печатното слово в България почетоха в Никопол

Николинка Христова

Всички в Никопол знаем от най-ранна възраст, че духовното и просветителското дело на епископ Филип Станиславов започва тук - в нашия град. Тук той напуска и земния свят на 8 август през 1674 г., преди 340 години. Носим в сърцата си историческата памет и националното самочувствие, че родоначалникът на печатаното слово на България е епископ Филип Станиславов - написва в Никопол и отпечатва в Рим със свои средства няколко екземпляра "Абагар" - първата българска печатна книга на разбираем български език. Като един просветен възрожденец той отдава сили и живот за организирането на борбата на българския народ за освобождение, той е един от най-първите и най-признати дотогава народни будители и водачи в борбата за национално освобождение.
Паметната плоча на Филип Станиславов за отбелязване на 360 г. от отпечатването в Рим на 6 май 1651 г. на сборника с молитви "Абагар" е поставена на сградата на НЧ "Напредък 1871". Тя е   осъществената идея от никополчани за ознаменуването на едно родолюбиво дело за достойния българин епископ Филип Станиславов. Изградена е с дарения предимно от частни лица по проект на сдружение "Платформа АГОРА" - "Активни граждански общности чрез читалищата в България", втора фаза. Пред нея се събраха граждани и ученици на възпоменателна церемония за 340 г. от неговата смърт.
Кой е Филип Станиславов? Защо жителите на с. Ореш, Свищовско, и на с. Трънчовица твърдят, че там е написал първата печатна книга? Целият му живот е изпълнен с лишения и трудности. Отдава се на духовното и просветителското дело в Никополска епархия, на освобождението на България. Духовният водач не работи само църковните си дела, а най-вече за просвещението на бедните и онеправдани люде и техните деца. Личният му живот и жаждата за знания му показват верния път. Обучава се в Илирийския колеж в Италия, където учи теология, история, география, латински, италиански. В колежа той научава още хърватски, турски, татарски и влашки. Виждайки успехите на западния свят, достига до прозрението, че само по пътя на просвещението народът ще добие и своята духовна свобода.
Епископ Станиславов е популярен сред българите заради демократичното си поведение и умението да се приспособява към тежкия начин на живот. Неуморно работи за духовното издигане на своите сънародници - пътува из цяла България, не получава възнаграждение. Търси помощ отвсякъде. Когато молбите му остават без резултат, със собствени сили, а на места и със собствени средства издига молитвени домове. Открива училище в с. Трънчовица. Велик българин, отдаден на България! Желанието му е българите да бъдат образовани и затова той подготвя в Никопол и отпечатва в Рим на 6 май 1651 г. сборника с молитви "Абагар". Книгата е издадена на кирилица само от едната страна - на пет големи листа. Ако колоните с текста се изрежат и наредят, се получава лента, дълга приблизително 6 м. Сборникът е свитък и го носели като амулет. Каква сила е имало словото тогава - хората вярвали, че ще ги предпази от болести и лошотии! Тази възможност - книгата да се носи като муска, обяснява и нейното име. В нея има апокрифен разказ за посланието на цар Абагар до Иисус. Абагар са се наричали и специалните муски, които павликяните носели със себе си, за да се предпазят от лоши сили. Сега, в съвременния живот, звучи наивно, но не е ли това истината - само образованите хора имат силата сами да се пазят, да творят блага, да достигат просперитет и свобода на духа - с помощта на книгите и знанието. Книгата "Абагар" е била известна под името "Преосвещения Никополски с кирилица".  
Животът и делото на Филип Станиславов са неразделно свързани с историята на Никопол. Два пъти е бил тук епископ. Неспокойният дух на книжовника, на духовника, преводача и дипломата Филип Станиславов, както и неговото дело не умират. Те ще вълнуват, мобилизират и вдъхновяват и млади, и възрастни, никополчани и всички българи.





Снимки Емо Шумов