Родолюбиво за миналото на Балчик

Мария Овчарова

"Символът на Балчик" (Варна, 2010) на историка Дарин Канавров не е новоизлязла, пиша за нея по друга причина. Наскоро тази книга ме настрои към така широко рекламираното (и необходимо!) "положително мислене". Беше мрачно, сиво утро. Слушах новините - убийства, палежи, протести, скандали... Нищо хубаво! И както подреждам книгите си, попадам на въпросната книга. Отново я прелистих. Душата ми се разведри - случват се и хубави неща в живота ни. Случвали са се и в миналото. И днес, в кризата, имаме родолюбиви сънародници, които намират сили и средства, за да "изровят" възхитителни страници от нашата история. В този случай те са "съживени" от автора Канавров и десетината спомоществуватели, подпомогнали финансово отпечатването на книгата.
Става дума за някогашна мелница, построена до пристанището на града преди повече от век. Община Балчик е спечелила проект - предстои нейното реставриране. Сградата, открита през юни 1910 г., се извисява все така внушителна, сякаш повелява да бъде забелязана. Помня я преди половин век, когато за пръв път летувах в Балчик. Използвана за различни обществени нужди, постройката по нищо не подсказва, че някога е строена за мелница.
В началото на ХХ век градът се радва на стопански просперитет и духовен подем. Тук излизат осем вестника, получават се 442 чужди издания, а от 1908 г. в Балчик е поставен и телефон. Съществуват четири акционерни дружества. Петото се нарича Анонимно индустриално дружество. То решава да построи модерна мелница. Обявен е търг. Получени са девет оферти, от които е одобрен проектът на германското акционерно дружество "Лутер".
Мелницата е построена за изключително кратък срок - една година. Строителните материали се доставят с каруци, но всичко се прави с модерна за времето си технология. Железобетонните конструкции например са дело на немска фирма (Мюнхен), която използва най-добрите технически достижения в Европа.
Очевидец описва първите си впечатления така: "...Влязохме през северния вход на мелницата, скептици към чутите похвали за нея, и излязохме през южния - удивени, горди, възхитени. Ние бяхме зрители на една чужда, висша за България култура. В тоя краен ъгъл на нашето Отечество... ние видяхме нова, културна България."
Балчик е житният пазар на Добруджа, а тукашното жито е отлична суровина... Производството на балчишката мелница повдига реномето на българските брашна. Продукцията добре се пласира в Цариград, Солун, Александрия (Египет), остров Крит и др. Но...

* * *

Какви ли изпитания не са донесли на България войните от 1912-1918 г.?! През 1913 г. Румъния анексира Южна Добруджа. Застой. Закрито е и житното тържище в Балчик. Руманизирането се провежда без оглед на стопанското развитие. До 1940 г., когато Добруджа е върната на България, в Балчик не е построено нито едно предприятие с румънски капитали. Още през 1925 г. прочутата балчишка мелница е ликвидирана поради нерентабилност...

* * *

Медиите не забелязаха нито излизането на книгата, нито вековния юбилей на "най-голямото южнодобруджанско индустриално предприятие от началото на ХХ век". Не бе забелязан и друг труд на Канавров, отпечатан преди две години - "Морският бой при Балчик" (С. 2009, Военно издателство). В него се разглежда неизследвано по конюнктурни съображения събитие. А то е проява на "възходящото развитие на българското военноморско изкуство през Първата световна война". Канаваров е завиден познавач на нашата морска история. Не само защото произхожда от древни тукашни родове (баща от Балчик, майка от Каварна) и е роден в Балчик, но е отслужил военната си служба във флотата.
В предговора на "Морският бой при Балчик" акад. Георги Марков високо оценява професионализма на автора, на способността му търпеливо да изпипва нещата, да "ползва критично досегашната историческа литература и да документира богато стегнатото изложение, без да избягва натрупаните "спорни въпроси".
Всичко, написано от историка Дарин Канаваров, е вдъхновено от родолюбиво чувство към Балчик, към емблематичната Добруджа, към България... Това красиво чувство не е ли лекарство за наранената от грозни неща нашенска душа?!