Роденият колорист Тодор Филипов

Похвална е идеята на Русенската художествена галерия, една от първите и водещите в страната (открита е през 1933 г.), да представя по повод юбилейните им годишнини членове на Дружеството при СБХ, както и стари майстори, сред които и основателите. На тях сега е отредена отделна зала, която радва любителите на изящните изкуства.
С близо тридесет платна - в голям и среден формат (двадесетина от тях от фонда на РХГ) - бе отбелязана 70-годишнината от рождението на Тодор Филипов, един от изтъкнатите творци от силната русенска група, чието име стои редом с имената на такива майстори като Петър Попов, Никифор Цонев, Димитър Хинков, Марко Монев, Йордан Парашкевов, Любомир Касабов, Цвятко Цветков. За тези големи живописци, които ще останат в историята на българското изобразително изкуство, рисуването беше "самородна, интуитивна дейност" (Пол Сезан). Те дебютираха през 60-те години, по време на "размразяването", и успяха да се реализират, да оставят следа. Търсеха "нещата в себе си, а не извън себе си", както се изразяваше покойният Петър Попов (1925-1985).
Експозицията на рано напусналия този свят талантлив живописец, един, бих казал, самороден талант, има ретроспективен характер и представя целия му творчески път - от дебюта му в средата на 70-те години (открит е от Светлин Русев, който го препоръчва за член на СБХ) до последните работи, създадени преди смъртта му през 2004 г. И ако ранните му творби - главно природни и селски пейзажи (всъщност през целия си живот той рисува това) са реалистични и до известна степен в естетиката на наивизма, то късните му работи са решени доста по-абстрактно. Тодор Филипов не е толкова рисувач, колкото роден колорист.  Формообразуващ фактор при него, без съмнение, е цветът. В първия и средния период от творчеството си, както се вижда и от тази добре аранжирана от художника Пламен Монев изложба, той си служи предимно с тъмната гама. Тези пейзажи имат определено носталгично, на моменти силно драматично, а някои от тях и мистично излъчване. Късните са издържани предимно в светли тонове, много от тях с чист бял фон. Звучат по-оптимистично, жизнеутвърждаващо. Наистина изненадваща промяна, обикновено става обратното.
Без съмнение, Тодор Филипов е майстор на природния пейзаж. Той е главният извор на вдъхновението му. Постижения, разбира се, има и в композицията, и в натюрморта, а също и в портрета, но пейзажът е голямата му любов. Именно чрез него е изразил своите съкровени чувства и преживявания. Природните му картини са пределно изчистени, обобщени. Подробностите не са го вълнували. Само с няколко сгъстени мазки е успял да ни представи онова, което го е впечатлило и развълнувало.