Роби на труда в ХХІ век

Има новини, които няма да чуете и видите в праймтайма на емисиите по радиа и телевизии. Даже въобще няма да срещнете. Не защото са незначителни и по-малко скандални, а защото не са достатъчно ефектни. Звучат като суха статистика, като част от сивото ни всекидневие, макар зад цифрите да се крие драмата на хиляди човешки съдби... Фирми в Добричко бавят заплати на работниците си дори за 18 месеца. Година и половина! Информацията е на тамошната инспекция по труда. Следват редовните проверки, констатации за нарушения, глоби. Преди месец на национално равнище пък беше отчетено, че всяка пета фирма в държавата (20.9%) бави изплащането на заплати, а общата просрочена сума е за колосалните 63 млн. лв.
"Ослушването" на тези некоректни работодатели сигурно се дължи на затруднения в бизнеса - липса на пазари, просрочени вземания от партньори, обща задлъжнялост по веригата. Поведението на мнозина от тях обаче е повече от арогантно, при положение че подчинените им работят с месеци за едната заплата, хранят семейства, изплащат заеми. И въпреки това се свиват и стискат зъби, превърнати в истински съвременни роби в ХХІ век. С надеждата, че ако не днес, то утре нещата ще се оправят. Защото при сегашната безработица шансът за алтернативна работа е нулев. 
Не знаят ли политици, експерти, анализатори, медии за тези проблеми? Знаят, но в повечето случаи си траят, ако става дума за "незначителни" браншове, които не свалят цели правителства. Един самозабравил се "елит", свикнал иначе да раздава съвети и правосъдие от екрана. Морал ли? Празни приказки!