Рицарят на киното Георги Стоянов-Бигор

Деветдесет години от рождението на известния киноексперт Георги Стоянов-Бигор и една година от смъртта му ще бъдат отбелязани на 30 ноември от 15 ч. в салона на Съюза на българските журналисти на ІІІ етаж, ул. "Гр. Игнатиев" 4. Водещ ще бъде неговият приятел - поетът Иван Вълов, научи ДУМА от художничката Силви Басева. Двамата творци са автори на творческия проект "Лутащи се фрагменти", издаден през 2010 г. В него Бигор е подбрал свои кратки литературни произведения, написани в оригинален и неповторим жанр, както сам ги определя в мотото на книгата си: "Импресии, експресии, главоблъсканици. Автокардиограми. Нещо като дневник в миниатюри, без датите". Тези миниатюри са разделени в три цикъла: "Диадема от слънце", "Съществуване и несъществуване" и "Я! Колко сме различни! Я! Колко си приличаме!", обединени от названието на книгата. Силви Басева е подбрала картини, които да бъдат в унисон с настроението на текста, от нейните цикли "Средиземноморие", "Градски пейзажи" и "Испански акорди". Така се получи книгата, комбинация от албум с живописни репродукции и томче поетични търсения, която ДУМА представи.
Основното си образование Георги Стоянов-Бигор получава в село Варвара и Ветрен дол, прогимназиалното - в Пловдив, гимназиалното - в Пазарджик. Завършва с отличие Театралната академия "Кръстю Сарафов", специализира в Загреб, Москва, Петербург и Париж, защитава научна степен при проф. Ростислав Юренев във ВГИК в Русия. Оглавявал е международни и национални журита, член е на Изпълнителния комитет на Световната федерация на филмотеките, експерт към комисии на ЮНЕСКО. Представял е най-престижното от българското кино в близки и далечни страни. Автор е на книгите "Поезия на киното", "Безначален и безкраен вятър", "Звезди и поклонници" (и на руски и гръцки), "Филми от златния фонд", "Време във времето", "Толкоз просто и логично", "Изобретатели на киноазбуки" (издадена от Мексиканския и Венецуелския университет), "Магията на киното", "Щафетата кинематограф" (на английски), "Есен реките стават тъжни", "Момиче от вселената", "Песента на щурците", "Руският авангард", "Сега и Всякога", "Коктейл от усмивки", "Лутащи се фрагменти". Сценарист и режисьор е на кино- и видеофилми, отличавани с национални и международни премии. Бил е главен редактор на Студия за научнопопулярни филми. Превръща малката музейна сбирка на пионера Васил Гендов в Българска национална филмотека. Създава кино "Одеон", главен редактор е на сп. "Кино и време". Нему милиони българи от 60-те, 70-те и 80-те години дължат познанства с шедьоври на кинокласиката, авангардни, обновителни повеи, школи, стилове и личности от световния екран. Член е на СБП, СБЖ и СБФД, Заслужил деятел на културата (1972), наблюдател, водещ кинопанорамата на БНТ в продължение на 15 години. Получавал е 2 пъти Златното перо на СБЖ, както и Специалната награда на украинското списание "Новини Кiноекрана".