Рисунки по тялото, или тайните на боди арта

Какво ли не правят и жените, и мъжете с човешкото тяло! И ако преди стремежите на по-суетните се свеждали до запазване белотата на кожата, днес това изобщо не е достатъчно. Дори напротив, повечето хора, въпреки предупрежденията на лекарите за опасността от изгаряне, копнеят да придобият, особено през лятото, красив златист тен. А има и такива дами, на които спиралата, червилото и обикновеният крем за лице явно не са достатъчни. И те позволяват да се разкрасява цялото им тяло. При това - с бои...

Ако изразът боди арт се преведе буквално от английски, ще стане ясно, че става дума за авангардно изкуство, само че върху човешкото тяло. Но всъщност това е един от по-оригиналните начини за себеизразяване на твореца, който вместо статив използва красивите извивки на моделите. Най-често те са абсолютно разголени. А когато хората свалят дрехите си, те са готови да разкрият и душата си. Именно тогава си личи разкрепостеността и истинската свобода - и на твореца, и на модела.
Който поне веднъж е присъствал на раждането на подобна жива картина, знае, че усещането е незабравимо. А и самото произведение, нарисувано върху тялото, представлява нещо наистина уникално, което не искаш да унищожиш с лека ръка - пардон, със сапун и вода.
Боди арт художниците обикновено използват така наречения холандски грим. Но тъй като той е доста скъп, може да се замести с акрилни бои. Полетът на въображението на творците е безкраен - създават се както необичайни абстрактни шедьоври, така и "тоалети", с които авторите "обличат" моделите си. Но по-ценени са онези произведения на изкуството, които разкриват не само физическата красота, а и вътрешния свят на художниците и моделите им.
Въпреки че боди артът се разглежда от противниците му като начин за манипулиране на човешкото тяло, той се радва на повишен интерес от страна на обикновените хора. Композициите често се раждат направо пред очите на публиката. И ако това направление в изкуството възниква като ранен стадий на авангардните му форми, то най-голямо разпространение получава по време на пика на постмодернизма. В днешно време боди артът се използва като провокативен начин за оригинални инсталации, пърформанси, презентации и реклами.
Многолюдни композиции, изградени като пирамиди, съставени от хора, върху чиито тела са нарисувани растения, животни, приказни герои и т.н., са честа гледка на специално организирани фестивали. Тези "живи пейзажи" са доста впечатляващи, но изискват многочасова подготовка и невъобразимо търпение.
Смята се, че корените на боди арта се крият в Древна Африка. Племената на този континент са известни по цял свят с разрисуваните си тела. В Америка и Азия също се наблюдава култ към този вид изкуство. Но за тях то носи по-скоро религиозно значение. Изкуството на боди арта става познато на Запад през XVIII век. Някои моряци, стигнали до бреговете на Австралия, Африка и Америка, освен с любопитни истории за пътешествията си се връщат и с необичайни рисунки  върху телата си.
С акция, наречена "География", в първите години на ХХ век се слага началото на боди арта в Русия. Но творците не просто рисуват върху моделите си, а го правят със специални мазни бои. След това телата се допират до лист хартия, а полученият отпечатък се представя за картина, която се поставя в рамка.
С опитите си в духа на боди арта се прочува и руският художник футурист М.Ф. Ларионов. Той провъзгласява през 1910 г., че е "крайно време изкуството да нахлуе в живота", а разкрасяването на лицето с бои нарича "начало на това нахлуване". Творецът създава специална програма за различни видове рисуване върху телата и преобразуване на мъжкия и женския облик. Нещо повече - Ларионов реализира идеите си в оригинални масови боди арт прояви, като разкрасява себе си и приятелите си с бои. В такъв вид, превръщайки се в живи художествени обекти, те излизат на 14 септември 1913 г. на "футуристична разходка" по прочутия московски Кузнецки мост.
Боди артът започва интензивно да се развива в Европа през 60-те години на миналия век като част от "естетичната революция на авангардизма, насочена против духовната закостенелост на обществото" - поне така пише в Уикипедия. Известната интернет енциклопедия допълва, че това направление в изкуството се приема от художниците и като "противопоставяне на миналото и особено на общоприетите традиции в творчеството, както и на всички заобикалящи ни социални стереотипи като цяло."
Първите манифестации, свързани с различните възможности на езика на тялото, се провеждат във Виена през 1964 г. Става дума за нудистките акции на Гюнтер Брус и опитите на Рудолф Шварцкоглер. Техни американски последователи като Вито Акончи започват да изследват връзката между поетичното и телесното. Други пък акцентират на такива ракурси на лицето като гримасата или на драскотините, ухапванията и порязванията на тялото. За човешката физика като жив обект и средство в изкуството размишляват френски теоретици и практици в боди арта като Д. Пан, У. Лути, Ф. Пльошар.
Представителите на това творческо течение използват най-вече собствените си тела за създаването на необичайни произведения. Художниците дори прибягват до доста болезнени манипулации - покриват се с гипс, порязват се, горят си косата... Всичко това се прави пред очите на зашеметената публика. Като изключително въздействащи, но ужасяващи прояви на боди арта се цитират крайните постъпки на американеца Крис Бърден, който моли приятеля си да стреля по него в изложбената зала. Австриецът Р. Шварцкоглер пък остава в историята със запечатаното на фотолента безумно отрязване на парче плът от модел, който умира от кръвозагуба. Тези крайно мазохистични експерименти, водещи дори до убийства и суицид, са доста разпространени през 70-те години на ХХ век.
Едновременно с това се развива друго, по-хуманно направление в боди арта, където телата на художника или модела се превръщат в обект на оригинален грим. Именно тези прояви на изкуството за рисуване с бои не върху платно, а на жива повърхност, продължават да се приемат положително от хората и предизвикват изключителен интерес.

Иван Яхнаджиев шари родни и чужди звезди

Най-известният рисувач по тялото в България е Иван Яхнаджиев. Художникът, тренирал бокс като млад, упражнява изтънчената си арт професия повече в Италия. Мнозина обаче помнят оригиналните му акции в София, когато шареше телата на голи хубавици за изложбите си.
Ученикът на проф. Дечко Узунов не само е носител на доста международни и родни награди и отличия. Освен че творбите на Яхнаджиев са притежание на Маргарет Тачър, Силвио Берлускони и безброй частни чужди галерии, художникът е провъзгласен за създател на боди арта в България.
Рисувал е актрисата Аня Пенчева, за която казва, че е много темпераментна и гореща жена, а боите върху тялото й съхнат светкавично. Скандалната Теди Церовска, пристигнала в ателието на художника с черен джип и двама бодигарда, позирала на Яхнаджиев близо 4 часа, като след това си направила снимки на покрива на колата и върху разрушена стена. Имал е желание да рисува депутатката и бивша проститутка Чичолина, но тя му поискала за това 10 000 евро. Канил е дори Лили Иванова да бъде негов модел. По едно време примата на родната естрада дори се била съгласила, като обяснявала в едно от предаванията на Иван Тенев какво облекло си е подготвила за целта. Но работата тогава не станала. Въпреки че Яхнаджиев е искал да нарисува върху Лили Иванова песента "Камино" в цветове.