Рискова игра

Ръководството на АЕЦ "Козлодуй" обмисля възможности за смяна на доставчика на ядрено гориво след 2020 г. Това става ясно от интервю на директора й пред националното радио. Изискването за диверсификация на производителите и източниците на ядрено гориво е акцент от Стратегията за енергийна сигурност на Европейската комисия. За всяка нова инсталация и инвестиция обаче. Нюанс, който е добре да не забравяме, четейки, коленичилият пред САЩ Брюксел.
Стремежът и натискът за поголовна диверсификация е прозрачен - става въпрос за пари и увеличаване на пазарния дял на американска компания, произвеждаща ядрено гориво в Швеция. Същата получи преди година над 2 млн. щатски долара от ЕС, за да диверсифицира източниците на ядрено гориво в страните членки. Всъщност в пет, сред които и България. Останалите са Чехия, Финландия, Унгария и Словакия. Ние експлоатираме общо 18 ядрени реактора с руски дизайн и имаме "неблагоразумието" да купуваме гориво единствено от страната-производител на реакторите.
Защо ли още не се диверсифицираме? Със сигурност, защото се страхуваме от проблеми, подлагащи на изпитание сигурността и безопасността на ядрените съоръжения, каквито имаше в годините при пробни смени на горивото. В АЕЦ "Темелин", Чехия. В АЕЦ "Ловиза", Финландия. В Запорожка АЕЦ, Украйна. В избора ни има и икономическа логика. Горивото на американците е 30-40% по-скъпо от това на руснаците. Нищо, че уранът в него е... руски. Признава го през 2014 г. Майкъл Керст, вицепрезидент на "Уестингхаус". Според европейски експерти идеята за доставка на алтернативно горивото за АЕЦ по руски дизайн не е работеща и крие рискове. Политици и чиновници обаче диверсифицират ли, диверсифицират. Ненадиверсифицираха се.