Римският клуб: Хайде наляво и към ново Просвещение!

Изброените по-долу констатации звучат познато, но носят ново качество: 

- Капитализмът, какъвто го познаваме, ни придвижва към грешна посока - към нарастващо дестабилизиране на климата и увреждане на екосистемите, към разрушаване на планетата;

- Сегашните ни проблеми и бедствия се дължат главно на необуздания капитализъм. Изкореняването на бедността просто никога няма да се случи при управлението на капитала;

- Транснационалните компании нямат интерес от въпроси, свързани с общото благо; 

- Правителствата, а не ориентираните към краткосрочни резултати пазари, трябва да седнат на шофьорското място;

- Повишаването на социалната справедливост, както и изкореняването на бедността, се превръщат в основен инструмент за опазване на околната среда.

Това са оценки не на леви анализатори и активисти, а на западни мислители от световния мозъчен тръст Римския клуб. С такива и други подобни заключения е изпъстрена издадената от клуба книга изследване "Хайде! Капитализъм, късогледство, население и разрушаване на планетата". Автори на доклада са съпредседателите на клуба германецът Ернст Улрих фон Вайцзекер и шведът Андерс Вийкман, които всъщност са обобщили анализите на още 38 експерти, от тях 33 са членове на клуба. Книгата излезе през 2018 г. по повод 50-годишнината на клуба, а у нас тя се появи благодарение на издателството "Книжен тигър". 

Тя е съставена от хора в дясното политическо пространство, в най-добрия случай клонящи към неговия център. Андерс Вийкман е например християндемократ и е бил евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП). Иначе казано, имаме интелектуален продукт на 

десни хора с ляво мислене

Именно затова познатите иначе изводи звучат в друго качество - почти като пророчества. 

Всъщност продуктът не е просто интелектуален, не е просто еталон за всеобхватна и точна информация, за добросъвестен научен подход и анализ рентген. Става дума за труд, алармиращ за цивилизационния ураган, който е връхлетял върху планетата ни и може да я отнесе. Ураганът е глобалната екологична заплаха. Рентгенът на Римския клуб е хванал и причините за заплахата. И една от тях изобщо не е климатична, а икономическа - финансовият капитализъм, либерализацията на капиталовия поток, екстремната икономика на свободния пазар, безконтролните транснационални корпорации, ламтежът за печалби без оглед на обществената им вреда, приоритетът на търговията над социалната справедливост и околната среда, потъпкването на националните суверенитети и правила, дамгосвани като "търговски бариери". Тази цивилизационна диагноза в един или друг вид може да срещнете на много места в книгата. "Трите милиона най-богати американци (1 процент) имат средни емисии на СО-2 от порядъка на стряскащите 318 тона годишно на човек, докато средното за света на човек е само около 6 тона! Ако се вземат най-богатите 10 процента от домакинствата в света, техният принос за емисиите на парникови газове ще бъде 45 на сто от общите", ето такива редове има в труда. Май не рухването на комунизма, а днешният капитализъм може да доведе до края и на историята, и на Земята. 

За да не се стигне дотам, десните хора с леви идеи предлагат следната рецепта: "Светът 

има нужда от нова оценка на баланса

Що се отнася до търговията, това ще означава равнопоставеност между търговските и екологичните цели. Това, към което се стремим, е съюз за справедлив баланс между търговия и обществено благо." И именно затова се предлага на държавата да измести капитала от шофьорското място. Припомнят се и мислители на Запада, които са предлагали парите да се правят и да се въртят от държавата, а не от частния капитал. Не случайно частта, в която се детронира всесилието на капитала, авторите смятат за "най-революционната част от книгата". Всъщност "Хайде" предлага повече социализъм, макар гузновато да избягва тази дума, а и макар да не отхвърля изцяло капитала. В този смисъл книгата представлява продукт и на позабравената теория за конвергенцята между социализма и капитализма. 

Но рентгенът на Римския клуб стига и по-надалеч, образно казано, вижда и отвъд хоризонта на глобализма и съвременната ценностна система. Другата причина за урагана е цивилизационна - планетата ни е застрашена и от самия ход на развитието, от икономическия растеж, дори от човека. В книгата може да прочетете, че заради потреблението са унищожени 90% от рибните запаси на Земята или че "хората и селскостопанските животни, взети заедно, представляват 97% от теглото на всички живи гръбначни животни на света". Тоест, за да бъде сито откъм месо, човечеството е изтребило значителна част от биоразнообразието и е оставило само 3 процента сухоземни гръбначни животни!  

Уж по-високият икономически растеж и по-голямото потребление са библията на цивилизационния ход, но се оказа, че вече са планетарна заплаха. Земята върви към разруха и от самия ход на развитието. В наши дни лозунгът трябва да бъде "Благоденствието е най-големият замърсител", се казва в изследването. Как ли мисълта ни ще смели тази диалектика на противоречията? "Свръхпотреблението или замърсяването са отишли твърде далеч", "налице е очевиден физически конфликт между растежа на икономиката и опазването на околната среда", тези констатации в книгата са всъщност диагноза на цивилизационната ни болест.

Странното и сякаш неадекватно заглавие на труда изобщо не е случайно. То всъщност е призив глобалната мисловност да се настрои към предлаганата от Римския клуб рецепта, чието приложение в отделни държави е описано обнадеждаващо, но все още не като нещо необратимо. И рецептата е "Хайде" към "баланс между хората и природата, между краткосрочното и дългосрочното, между публичните и частните интереси". "Хайде" към ново Просвещение, което не да експлоатира, а мъдро да използва планетата. 

И не на последно място: "Хайде" трябва да стане настолна книга на политическата ни класа, ако тя държи да не изпусне влака на новото Просвещение.