Революция

Деси ВЕЛЕВА

Нужна е коренна промяна в системата на образованието. Необходима е истинска революция, за да се наредят нещата. Това е изводът от проучване, поръчано от Министерството на образованието и науката, сред родители и ученици, които дават мнението си за учебните програми, съдържанието на учебниците и всички проблеми, които срещат с учебния процес (стр. 2).
След над 30 години ровичкане в образованието, днес всички са недоволни - не само родителите и децата, но и учителите, и администрацията. Процесът на промяна, тръгнал преди години, показва, че пак сме доникъде, а светлина няма. Всеки се спасява поединично - с паралелно образование, с местене от едно работно място на друго, с вдигане на ръце и пренебрегване на задълженията, с агресия съм другия и обвинения, с бягане от лична отговорност.
Именно затвърдената практика на самосиндикално спасяване е знак, че реално никой не очаква нищо да бъде свършено от бъдещия управленски екип на Министерството на образованието и науката. Той все пак ще си вмени свръх отговорната задача да се бори с причините, предизвикани от родителското недоволство. Ще променя учебници, ще олекотява учебното съдържание, ще премахва материал, за да потуши родителските страсти.

Питането на деца и родители и революционна промяна, базирана само на техните позиции, обаче е нож с две остриета. Да не забравяме, че за тази страна в образователния процес често основното заключение е, че всичко е много трудно и трябва да се опрости.
Затова има едно голямо НО.
Общият стремеж към по-лесното не винаги е най-добрият избор на верния път. Никой няма да има полза от поколение, което не иска да се преборва с трудностите, на което всички други са виновни, а ученето трябва да му е лесно. Позицията на деца и родители е безспорно много важна, но само въз основа на нея не могат да се вземат отговорни решения, да се "смъква" и "качва" учебен материал из класовете или да се премахва изобщо. Трябва много, много внимателно  да се върви към промяна, за да не се окаже, че изхвърляме полезното и изпробваното, а вървим към опростяването.
Ако днес намалим обема на материала и го направим да звучи твърде леко, утре ще трябва да направим това и с изучаваното в университетите. Защото няма как да пратим там "улеснените" зрелостници да се борят със сложна материя. Освен ако не искаме полуграмотни и посредствени специалисти.
Търсенето на баланс е голяма задача, не за всяка управленска уста. Но той е отчайващо нужен в консервативната система на образованието. Особено в България, в която всеки разбира от всичко.