Реванш, а не реваншизъм

От седмица насам истинското лице на тези, които ни управляваха доскоро, а реално и продължават да го правят, лъсна в парламента. Лице кресливо, изкривено от омраза, почервеняло от ярост. От страх за бъдещето. Колективният ГЕРБ има какво да губи и се страхува, че ще го загуби. 

А покрай тоя "вой от блатата" се чуват едни настоятелни, интелигентни, възпитани гласове, които натрапват, внушават, пльокат в обществената глава като китайска капка: "Да няма реваншизъм, да няма реванш, не на ревизията, не му е времето, не му е мястото" и т.н., и пр. 

Кой ли не се изходи по темата през последните месеци и дни. Като се почне от вездесъщата проф. Антоанета Христова - "Образът на Радев издава реваншизъм", през социолога Първан Симеонов - "Фигури като Бойко Рашков в служебния кабинет издават амбиция за ревизия", проф. Огнян Герджиков - "Реваншизмът не е част от функциите на служебния кабинет", и после минем към потърпевшите като Томислав Дончев - "Очаквам реваншизъм от служебния кабинет".

Неслучайно тези гласове каканижат за реваншизъм. Искат да го прилепят към служебния кабинет. Това е лоша дума, само тези, чиято кауза е несправедлива, са способни на реваншизъм. Като ти залепят клеймото "реваншист", иди обяснявай, че сестра ти не е камила. 

Ако настъпеният по опашката колективен ГЕРБ смята, че ще бъде обект на репресии, то това са преждевременни писъци на гузен негонен бяга. Ако полуделите от ужас бивш министър-председател и обкръжението му смятат, че реваншизъм е да се разследват техните дела, да се вадят кирливите им ризи, да се осветяват тъмните им сделки, да се изобличава просташкият и мутренски стил на управление и поведение, то това е техен личен проблем. Не обръщайте внимание на тези вопли, теглете една на безпардонните им лъжи, превключете канала, а на 11 юли идете да им теглите още една в изборните секции. 

Няма да има реваншизъм. Демократичните хора използват правови процедури за връщане на законността в държавата и излекуването й от тия метастази, които я сковават от десетина години насам. Нямаме нужда от реваншизъм, но отчаяно като народ и като държава имаме нужда от реванш.

Имаме нужда от реванш на нормалното управление на държавата срещу клептоманията и корупцията.

Имаме нужда от реванш на професионалистите срещу гербаджийските калинки и приятелските кръгове.

Имаме нужда от реванш на законността срещу произвола.

Имаме нужда от реванш на парламентаризма срещу едноличната власт на простака.

Имаме нужда от реванш на здравия разум срещу малоумната пиарщина. 

Имаме нужда от реванш на уважението към гражданите срещу облажването на мутрите.

Това е реваншът на демокрацията срещу авторитаризма от най-отблъскващия балкански тип. Колкото и да е несъвършен и непълен този реванш, той трябва да се състои, ако искаме да ни има като нормално европейско общество.