21 Юни 2024петък16:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Реставрации по време на криза

Пловдив може да се превърне в център на културния туризъм със своите паметници от античността и Възраждането, но усилията на институциите са разпокъсани и недостатъчно целенасочени

/ брой: 294

автор:Пенка Калинкова

visibility 2959

Ще реставрират Малката базилика в Пловдив - вестта бързо обиколи медиите и жителите му притихнаха в очакване на поредното чудо. Между два жилищни блока - 22 и 23 на булевард "Мария Луиза", в затревено и неугледно място, превърнато в бунище, са руините на Малката базилика. За нея пловдивчани до неотдавна eдва ли бяха чували много, въпреки че се появяват книги и филми за античното наследство на града. Тя е проучена през 1988-1998 г. от археоложката Мина Боспачиева. Най-напред при строителството на блок 23 са открити сектор от крепостната стена с правоъгълна кула, по-късно при разширяване на разкопките се попада на раннохристиянска базилика с подови мозайки.

Разрези от работния проект на арх. Румяна Пройкова за Малката базилика
Целият булевард - някогашен "Лиляна Димитрова", днес "Мария Луиза", е маркиран от археолозите като градско трасе с много важни паметници на културата. Той е определян от специалистите като трети монументален център - култовия, на античния Филипопол. Голямата, Епископската базилика (първата половина на V век), от която стърчат част от колона и зидове над посипаното с пясък пространство, е досами и даже под Католическата църква "Свети Лудвиг", също паметник на културата, но от по-ново време. Освен местоположението и обемите й трябва да отбележим, че всички досега разкрити помещения са покрити с великолепни мозаечни настилки, площта им надхвърля 700 кв. м. Преобладават орнаментално-геометричните мотиви. В предишни години мнозинството в Общинския съвет я продаде като част от терен, опиращ до подземния тунел под площада и Централната поща. След 7-годишна съдебна одисея Върховният касационен съд разпореди Министерството на културата и община Пловдив да си поделят парцела от близо 3000 кв. м. Теренът с паметника на културата от национално значение е държавна собственост. Скоро ще станат две години от вземането на решението, подялбата се бави.
Следващият важен маркер по трасето е Синагогата от втората четвърт на III век, върху останките от нея днес се издига сграда. Символите на еврейската общност - менората (седмосвещник) и лулабът (палмова клонка), върху мозаечния под, както и надписи на гръцки език, в които се споменават имената Йосиф и Исаак, определят сградата като първата и единствената археологически засвидетелствана антична синагога в българските земи, според археоложката Елена Кесякова.
Пак под жилищна кооперация на "Мария Луиза" 22 е и домът "Нарцис" (III век) с емблематичната кръгла мозайка, изобразяваща мита за Нарцис, която допреди време беше изложена в подлез Археологически. За радост на бъдещите поколения останките на всичките тези важни антични сгради са заснети, имат архитектурни планове и фрагменти от мозайките са спасени, оставени на отговорно пазене в Археологическия музей. И остава незастроена/пожалена от съвременно строителство, (извън част от пространството на Епископската базилика), т. нар. Малка базилика. Тя е от V век и за нея се предполага, че е обслужвала духовните потребности на войските, охраняващи античния град. Обявена е за паметник с национално значение. Към нейната съвременна адаптация прояви сериозен интерес фондацията "Америка за България" и в началото на ноември беше сключен договор между Министерството на културата, администрацията на Пловдивска област и фондацията, представена от нейния изпълнителен директор Десислава Тальокова. Фондацията ще инвестира 700 000 лева, други 300 000 лв. ще дойдат от Министерството на културата за изграждане на поддържаша инфраструктура.
Археологическият комплекс включва сектор от източното трасе на крепостната стена на Филипопол от II-IV век с дължина около 20 метра заедно с разположените западно от нея раннохристиянска базилика от V век, станала известна като Малката базилика, улица от системата кардинес с посока югозапад-североизток и части от антична сграда западно от улицата. Над останките от Малката базилика ще бъде изградена защитна сграда, реминисценция на оригинала. Мозайките, които са най-впечатляващият автентично запазен компонент на паметника, ще могат да се разглеждат през стъклен под.
През миналата година усилено се говореше, че ще се проектира и обновява археологическият комплекс "Източна порта на древния Филипопол". Източната порта е основната входно-изходна артерия на античния град. Разположена е в североизточното подножие на Трихълмието. Монументалният архитектурен комплекс включва оформлението на самата порта с прилежащи фортификационни съоръжения, улиците, водещи към нея, както и казармени постройки. Кметицата на район "Централен" в Пловдив, на чиято територия е обектът, Райна Петрова, дори посети Рим, за да представи паметника на културата и намеренията на районното кметство. Гостуваха в Пловдив и италиански специалисти, заинтересувани от обекта. В началото на тази година все още имаше отзвуци и припламвания от това намерение. След това огънчето позагасна, защото реставрацията е скъпа дейност, а пари трудно се намират. Все пак обектът беше почистен, дори бе поставена нова табела, която, разбира се, отново беше изподраскана.
Но има основателни надежди за ревитализацията на Античния стадион на площад Джумаята. Скоро трябва да започне разрушаването на бетоновата ограда/парапет около него. Подписан е приемно-предавателният протокол за работната фаза на проекта "Античният стадион на Филипопол - опазване, рехабилитация и градско обновяване". Вестник ДУМА неведнъж е писал за проекта, спечелил подкрепа от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с общ бюджет около 900 000 евро, като 83.51% от норвежкото правителство, 15 процента от националния бюджет и 1.49 на сто принос на изпълнителя. Очаква се до 2012 г. това място да изглежда по доста различен начин. Ще бъде преместен и паметникът на Филип Македонски, който сега се намира върху плоча непосредствено до "чашата" на стадиона. Ще бъде отворено за посетители подземното ниво на стадиона. Целта е максимално разкриване на археологията и създаване на пряк визуален контакт между горното площадно ниво и подземното археологическо пространство с достъп и за лица в неравностойно положение. Проектът на арх. Румяна Пройкова (тя е главен проектант на работния проект) цели да се изяви изключителният културен ресурс на Античния стадион, който до днес е неизползван, силно компрометиран и без принос в културния туризъм на града. На това място под пешеходното улично ниво ще има и културно-информационен център. Ръководител на идейния проект за ревитализация на Римския стадион и на екипа е проф. арх. Тодор Кръстев, което само по себе си е знак за качество, но процедурата се забави около смяната на властта. Едва напоследък, след редица съгласувания, се разбра, че по проекта може да се работи пълноценно.
В края на 2008 г. започна доразкриването на Северния вход на Античния театър и възстановяването на т. нар. "императорска ложа" и докато Тодор Петков беше управител на Пловдивска област и с подкрепата на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов усилено се работеше по този проект. Беше усвоена значителна сума пари. Извършено беше археологическо проучване от екип с ръководител Мая Мартинова-Кютова, подготвен бе проект за реставрация от арх. Вера Коларова и арх. Румяна Пройкова. Работата трябваше да се довърши, тъй като входът ще облекчи зрителите, които иначе трудно и опасно катерят стръмните антични стъпала. След бавене от година и нещо се разбра от сегашния областен управител Иван Тотев, че ще кандидатстват за пари по програма "Красива България". Община Пловдив пък разчита на пари от ЕС за проекта Небет тепе, класиран през 2008 г. от списание "Форбс" на второ място сред 10-те уникални забележителности в Източна Европа, за което във в. ДУМА също е писано.
Преди година на добре избрано място, с постигнат положителен резултат, какъвто е съживеният подлез "Археологически", беше представен грандиозен идеен проект за цялостно експониране на Античния Форум от арх. Вера Коларова и арх. Румяна Пройкова. Медиите проявиха основателен интерес, имаше и публично обсъждане, чуха се добри идеи за намиране на средства - народният представител Захари Георгиев и художникът Жорж Трак дори предложиха да си откупим сградата на пощата. И толкова. Арх. Вера Коларова, по чиито проекти и под чието ръководство са реставрирани най-знаковите обекти от античността и Възраждането в Пловдив, почина през юни т.г. Другата в творческия тандем - арх. Румяна Пройкова, е засипана с работа като проектант на обновлението на Античния стадион и на Малката базилика.
Идеята за подземния град, обоснована от проф. арх. Тодор Кръстев и залегнала в общия устройствен план на Пловдив, от време на време се възражда в думите на един или друг ентусиаст. Последно ландш. арх. Георги Селенски, ръководител на екипа на ОУП на Пловдив и сегашен шеф на дирекцията за инвестиции, устройствено планиране и архитектура в община Пловдив, напомни: "Ако направим подземния град, към Пловдив ще потекат потоци от туристи и пари."
Но усилията са някак разпокъсани, недостатъчно целенасочени. Правим това, което е възможно, ще се оправдаят управляващите. Мислене от днес за утре и рядко, за да не кажем никога - в далечна перспектива.
 

Таксиджиите нащрек: индийците им взимат хляба

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 116

Алкохолът и тютюнът у нас - най-евтини в ЕС

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 116

24 нови ракетни площадки срещу градушки

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 116

Русия и Виетнам - все по-близки

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 116

Шолц търси решение за миграцията

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 116

"Хизбула" заплаши и Кипър

автор:Дума

visibility 299

/ брой: 116

Още един провал

автор:Деси Велева

visibility 325

/ брой: 116

По-добри времена

автор:Мая Йовановска

visibility 316

/ брой: 116

За късия хоризонт

visibility 272

/ брой: 116

Войната, която пак ни напомня: "Хора, бдете!"

автор:Евгений Белий

visibility 324

/ брой: 116

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ