Решението на управляващите е пренебрежение към работещите майки

Любомира Найденова е на 27 години и вече има две деца. Синът й на почти 5 г., а дъщеричката й е на 10 месеца. Завършила е Софийската техническа гимназия, но в момента се реализира в съвсем различна сфера и е мърчандайзер.


"Няма да се откажем, докато не се вземат мерки в помощ на младите семейства и родителите"
"Обичам родината си и възпитавам децата си да я обичат, оставам тук, плащам данъци и осигуровки"


- Г-жо Найденова, бяхте сред майките, които преди дни излязоха да протестират пред парламента. Какво ви накара да излезете на улицата?
- Протестът ни беше този четвъртък, на 10 декември. Нямаше как да не излезем на протест заради отхвърленото предложение за обвързване на втората година майчинство с минималната работна заплата. Решението на управляващите е поредното пренебрежение към българската работеща майка.
- Защо държите втората година от майчинството да бъде обвързана с минималната работна заплата?
- Защото финансовият праг на бедност за страната в момента е 300 лв., а майчинството през втората година е в размер на 340 лв. Границата е тънка. Всяка майка, а и татко работят средно около 40 години от живота си, през този период внасят процент във фонд за общо заболяване и майчинство. Когато се наложи да се ползва обезщетение, смятаме за редно то да е адекватно заплатено, имайки предвид, че това ще се случи веднъж или два пъти през живота на жената.
- Стана ясно, че майките, които се бяхте събрали, имате различни политически възгледи, но въпреки това исканията ви бяха еднакви... Кои са промените, които се надявате да постигнете?
- Всички ние се надяваме на активна демографска и социална политика. Настояваме за промени в закона, които да защитят правата на работещата майка. Това интересува всички български жени и майки.
- Смятате ли, че някой ви чу и ще вземе мерки да удовлетвори вашите искания?
- Да, бяхме чути, макар и да бяхме демонстративно пренебрегнати. Надяваме се да вземат мерки. Ние няма да се откажем, докато не се вземат мерки в помощ на младите семейства и родителите.
- Срещате ли подкрепа извън групата, която излезе да протестира?
- Да, срещаме подкрепа. Другите ни подкрепят, за съжаление някои не излязоха навън редом до нас поради здравословни, метеорологични и други фактори, но знаем, че те са с нас.
- Защо според вас във фейсбук сякаш имаше по-голяма готовност за протест, отколкото бяха хората, които действително излязоха да изразят недоволството си?
- В днешно време всеки средностатистически българин има достъп до социалните мрежи. Стане ли въпрос обаче за физическа активност, на дневен ред идват редица фактори, които възпрепятстват хората да вземат активно участие и да покажат гражданската си позиция. Сред тези фактори е страхът, че изказвайки позицията си, има реална вероятност да загубят работата си например. Отделно придвижването от точка А до точка Б специално в столицата, с бебешка количка е доста трудно - става въпрос за условията на градския транспорт и достъпността. Наистина е трудно да се придвижваш с детска количка в София, а не всеки разполага с възможност постоянно да ползва личен автомобил.
- Коя е най-голямата трудност, пред която се изправя днешната българска майка?
- Трудно е да балансираш между работата и детето. Липсата на места в общинските детски заведения възпрепятства навременното връщане на работното място. Когато детето все пак започне да посещава детско заведение, идва периодът на адаптация, срещата с вируси и съответно се стига до взимането на болнични от страна на родителите. Работодателите поставят условия, с които застрашават запазването на работата. В другия случай не ни се дава шанс за такова, само защото имаме деца.
- "За повече българчета в България" гласеше един от надписите на протеста... Реалистично ли е да се надяваме, че може да спрем потока от млади и образовани българи, които напускат страната?
- Реалистично е, да. Когато ни се предоставят по-добри условия на труд, много от родителите ще продължат да се развиват тук и няма да търсят по-добри възможности в чужбина. Когато ни се предостави пакет от услуги, с които да се грижим по-добре за децата си - като безплатна здравна грижа за децата в неравностойно положение, недоносените деца и не само; като отпадането на доходния критерии за получаване на детски надбавки и всеки родител да ги получава, би било добра предпоставка да ги задържим и стимулираме да създават семейства в собствената си родина.
- Вие изкушавали ли сте се да се откажете от борбата тук и да си пробвате късмета навън?
- Не, не съм се изкушавала. Обичам родината си и възпитавам децата си да я обичат. Оставам тук, плащам данъци и осигуровки и се надявам управниците ни да вземат навременни мерки, за да не се изкуша и аз един ден и да започна да го правя за чужда държава.
- Имате две деца, синът ви е почти на 5 г., а дъщеря ви - на 10 месеца. Има ли разлика в отглеждането им и има ли разлика в условията на майчинството преди 5 г. и сега?
- Има разлика, да. Изисква се двойно повече внимание, двойни ресурси, двойна тревога. Има разлика и в майчинството през втората година - тогава беше в размер на 240 лв., сега е малко повече, но това не е достатъчно.
- Оказва се, че се изисква смелост една работеща млада жена днес да стане майка. Готова ли сте да се осмелите на трето дете?
- Не съм готова. В тези условия на криза ми е невъзможно да се справя с грижата за трето дете.
- Критиците нападат протестиращите майки заради финансовите искания, какво точно може да се купи с 35 лв. детски надбавки за първо дете?
- Тази сума е крайно недостатъчна. Средно на ден се пада по един лев и 16 стотинки. Сами може да се досетите докъде стигат тези пари...