"Ремонт на мозъка" - защо?

Една любов не може да е чувство,
щом чувството на страх я контролира.
Това е - да наливаш празно в пусто
и смисъл във това да се намира...

Поетът, композитор и автор на песни Огнян Георгиев ще представи своята осма стихосбирка "Ремонт на мозъка" на 14 май (четвъртък) от 18.30 ч. в столичния клуб "Студио 5" в НДК. "Тази книга е по-различна от всички други мои книги. Най-вероятно защото и аз вече съм по-различен. Стиховете в предишните ми книги се раждаха от импулса "аз чувствам". В тази книга пак има такива стихове, но мотивът преди всичко вече е друг - "аз виждам и осмислям". Освен това в тази книга са намерили място само непубликувани досега мои стихове...", отбелязва авторът.
По диплома и професия Огнян Георгиев (1947) е инженер-химик. Работи като такъв 15 години. След това сменя няколко поприща и професии. Досега е победител в два конкурса за поезия. Включен е в антологията на световния любовен сонет "Шедьоври на любовния сонет - Светът е за двама" (ИК "Персей"). Има издадени седем стихосбирки - "Говоря с теб", "Превърнах те в песен", "Луд!", "Кръговратът на цветовете", "Предложение за бартер", "Животът, в 300 страници", "Животът, в 333 страници". Освен като поет, Огнян Георгиев има своите изяви (и постижения) и като автор на музика. Като композитор е носител на втора награда от "Младежки конкурс за забавна песен", две първи и една трета награда от "Златният Орфей", трета награда от "Песни за Бургас и морето". Има издадени два авторски компактдиска с песни и стихове - "Изгарящо чувство", "Превърнах те в песен". Публикуваме предговора към новата стихосбирка на Огнян Георгиев.

Един искрен диалог със света

Георги Константинов

Когато авторът на тази книга дойде при мен с въпрос дали бих написал предговор към нея, бях изправен пред дилема. Какво ново мога да кажа за него и стиховете му? Вече съм издал две негови книги, познавам много добре творчеството му и каквото имах да казвам, направих го с предговора си към предишната му книга ("Животът в 333 страници").
Сега мога да кажа и напиша същото с допълнението, че този път стиховете му са посветени повече на живота около него и на света, отколкото на вътрешния му мир. Те са по-многопластови и предизвикващи повече размисъл. Затова, считайки че авторът и стиховете му заслужават внимание, ще се повторя:
Това е един човек, по професия инженер, който създава музика и стихове. Един точен човек, гледащ отвъд строгите формули и непозволяващ да влезе в руслото на делничния прагматизъм. Странен и неспокоен човек на перото, вярващ искрено в любовта и добротата и изпитал страданието да среща често техните неискрени подобия... Просто поет - не по официално звание и не заради световна слава, а по вътрешна необходимост...
Не всички знаят - пак поради неговото упорито странене от светска показност - че много от известните песни в изпълнение на Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Борис Гуджунов или Искра Радева (и на ред още именити поп изпълнители) са негово творческо дело: и като музика, и като слово. Песни, в които има преживени чувства, осмислени вълнения, искрено пламъче. И които неслучайно станаха обичани и популярни в живота на няколко български поколения - даже по-популярни от самия него.
И затова някои страници в тази книга биха могли не просто да се четат, а да се пеят...
Но ще бъдем несправедливи, ако озвучим името на Огнян Георгиев само като автор на хубави песни. Вече споменах, че той е човек на поетическото слово, на изповедната словесност. Много от стихотворенията му подсказват, че са създадени от чувствителна, ранима душа; в тях няма филологически игрословици, в тях просветват искрени сълзи, трепти съчувствие към съдбата на другите хора, откриваме честен диалог със света. Немалко от стихотворенията са посветени на любовта - и то такива стихотворения, които едва ли някога ще се запеят, но съм сигурен, че повечето от тях ще се запомнят.
Огнян Георгиев владее, почти интуитивно, способността да говори откровено, топло, по човешки за своята лична съдба и за нещата от живота. И точно защото стиховете му приличат на живота му, на него самия, те се четат не толкова като литературни съчинения, а като личен дневник, на тях може да им се вярва. Защото Огнян Георгиев е писал само за това, което действително е опарвало сърцето му, което е раждало в него безсънни мисли, което е държало нащрек съвестта му. Убеден съм, че тази поетическа книга непременно ще намери своя път до читателите. Особено до тези читатели, които се доверяват на човешката искреност. И ако трябва да съм точен - вярвам в това.