24 Януари 2021неделя21:05 ч.

Мнение

Трета част

Реквием за плана "Маршал"

Цената, която САЩ са готови да заплатят за правото да се намесват във вътрешните работи на европейските страни, е твърде ниска

/ брой: 27

автор:Славчо Кънчев

visibility 3216

"Има едно много обичано от консерваторите клише, че социализмът и комунизмът са причината за нисък жизнен стандарт. Много по-точно е да се каже, че непретенциозният и нисък жизнен стандарт правят социализма и комунизма осъществими."
Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006 г.) - американски икономист


Всъщност какво е фактическото съдържание на "Плана Маршал" зад пропагандната фасада за "филантропичните" намерения на Съединените американски щати да съдействат за възстановяването на разрушената от Втората световна война Западна Европа.
Още в началото на 1948 г., в свое изказване пред сенатската комисия по външните работи при обсъждането на "плана Маршал", тогавашният американски министър на отбраната Джеймс Форестал заявява на всеослушание: "Аз съм уверен, че Маршал възнамерява да поиска от европейските нации военни бази за американските въоръжени сили като компенсация за помощта на Съединените щати. Аз се надявам, че на моето министерство ще бъде възложено да координира въоръжените сили на 16-те страни, обхванати от "Маршаловия план".
Тъжната истина за западноевропейските държави, които са обект на действието на "плана Маршал", е, че цената, която САЩ са готови да заплатят за правото да се намесват във вътрешните работи на тези страни, е твърде ниска.
На 12 юли 1947 г. в Париж е свикана конференция на 16-те държави, които биха влезли в обсега на действие на "плана Маршал". Тя е реализация на

първоначално формулираната идея

на Джордж Маршал в неговата харвардска реч, макар и в твърде още неопределена форма, че Съединените щати имат готовност "да подпомогнат европейския свят да стъпи по пътя на възстановяването", но "инициативата трябва да изхожда от Европа". Казано е ясно и недвусмислено: Европа трябва да приеме ролята на молител пред Чичо Сам.
В резултат на всички спорове и сметки Парижката конференция определя в края на краищата нуждите на 16-те европейски държави от американска помощ в размер на 29 млрд. щат. долара. Тази сума обаче шокира задокеанските "благодетели". Моментално в Париж долита заместник-държавният секретар на САЩ Уилям Клейтън. По негова - буквално - заповед, представителите на европейските страни намаляват своите претенции на 22 млрд. щат. долара.
Но и тази сума е оценена от официален Вашингтон като надута. Образуваният по нареждане на тогавашния президент на САЩ Хари Труман комитет за администрирането на "плана Маршал", под председателството на бившия секретар (министър - бел. авт.) на търговията и дипломат Аверил Хариман, орязва тази сума до 17 млрд. щат. долара за 4 години.
Едва на 3 април 1948 г. "планът Маршал" е окончателно одобрен от американския Конгрес, като са внесени и процедурни промени в механизма за отпускането на окончателно гласуваната сума. В началото на м. януари 1948 г. правителството на Хари Труман приема, по предложение на председателя на сенатската комисия по външните работи - републиканецът Ванденберг, твърде важно решение: то премахва от законопроекта за "оказване на помощ" сумата 17 млрд. щатски долара и се ограничава само с предложението да бъдат отпуснати 6,8 млрд. щатски долара за първите 15 месеца на осъществяването на "плана Маршал". Като предлог за промяната е лансиран аргументът, че тогавашният Конгрес със своя състав

не би могъл да задължи

бъдещите членове на следващите законодателни органи да продължават осъществяването на "плана Маршал".
Този формален довод беше издигнат само за да бъдат замаскирани истинските причини, поради които американското правителство направи това предложение пред законодателите в Конгреса. Първата причина е отзвукът сред американското население на "плана Маршал".
Сп. "Юнайтед стейтс нюс" пише през м. януари 1948 г., че "членовете на Конгреса, завърнали се от районите, където живеят, съобщават, че широките маси започват да се изказват против "Маршаловия план", тъй като много избиратели считат, че външната политика на правителството означава установяване на високи цени в Съединените щати, недостиг на някои стоки и отлагане на намалението на данъците".
Но втората причина всъщност е от първостепенна важност. Тя е да бъде осигурен на официалните власти във Вашингтон инструмент, за да оказват натиск върху 16-те държави, бенефициенти по линия на "Плана Маршал" стриктно да изпълняват поетите от тях задължения по двустранните споразумения със Съединените щати. В противен случай действието на "плана Маршал" за дадена държава-"нарушител" може да бъде прекратено от американска страна.
Самият закон за стартиране на "плана Маршал", приет от американския Конгрес на 3 април 1948 г., задължава държавите, участващи в "Маршаловия план", да сключат със Съединените щати "двустранни съглашения" относно условията на американската помощ. В началото на м. юни 1948 г. заместник държавният секретар на САЩ Уйлям Хофман предава на всяка от 16-те европейски страни проект за такова "споразумение".
Още преди проектите да бъдат публикувани официално, пресата в европейските капиталистически държави, и преди всичко английската и френската, започват в общ тон горчиво да се оплакват, че са надминати и най-песимистичните очаквания. Дипломатическият наблюдател на агенция Ройтерс съобщава на 9 юни 1948 г., че тези проектоспоразумения "са счетени от всяка от 16-те държави за неприемливи в сегашната им форма". Според неговата оценка    

главните възражения се свеждат до следното


Първо, тонът на представените проекти е оценен като твърде заповеднически.
Второ, оказва се, че задълженията, предлагани на европейските страни, имат едностранен характер и не са взаимни.
Трето, проектосъглашенията предвиждат възможности за всестранна намеса на Съединените щати във вътрешните работи на европейските държави.
На четвърто място проектите "предоставят на САЩ извънредни права за налагане на девалвация в европейските страни без каквито и да било взаимни условия".
Под натиска на прогресивното обществено мнение в държавите - евентуални бенефициенти по "плана Маршал", техните правителства настояха за нанасяне на корекции в предложените от американска страна проектоспоразумения. След това тържествено беше оповестено за някакви постигнати по време на преговорите отстъпки, които всъщност нямаха никакво реално значение. Главните изгоди за Съединените щати останаха залегнали в договорите.
Например петият член от споразумението с Великобритания я задължава да доставя на Съединените щати суровини и материали при условия, които ще трябва да бъдат съгласувани с правителството във Вашингтон. Лесно е да се разшифрова, че това условие открива нови перспективи за печалба на американските корпорации. И още: споразумението с Великобритания предвижда, че в случай на отказ на някоя от нейните най-значителни колонии да се присъедини към съглашението, Съединените щати да имат правото "да изменят формата или продължителността на предоставената помощ на Обединеното кралство", тоест имат право да орежат размера на помощта по линия на "плана Маршал" по своя преценка.
Споразумението с Франция има условия, които са типични и за сключените споразумения и с другите държави - бенефициенти по "плана Маршал".
Още първият му член предвижда, че покупките на стоки, които Франция ще извършва "извън територията на Съединените щати, не трябва да увреждат търговските интереси на САЩ". Не току-така тогавашният френски печат съобщи, че американците принуждават да се купуват от тях въглища по 20 щатски долара тона, тогава, когато французите биха могли да си ги доставят от другаде по 12 щатски долара за тон.
Осмият член задължава френското правителство да предоставя на Съединените щати "информация за своето стопанство и всякакви други сведения". Ето как, вследствие на този член, Франция е длъжна да съобщава на американците всякакви данни от икономически характер, чак до производствените тайни. С други думи, споразумението съвсем отваря пред американските корпорации

вратите за най-широк стопански шпионаж


при което - забележете! - френското правителство не само е лишено от възможността да взема каквито и да било мерки против шпионаж от този род, но напротив, всячески е длъжно да му съдейства и подпомага.
Показателно е, че още в средата на м. юни 1948 г. органът на датските финансови кръгове списанието "Финанстиденде", опитвайки се да възразява против американския икономически шпионаж, свързан с "Маршаловия план", писа: "Извънредната любознателност, която проявява комисията, назначена да контролира помощта, предизвиква безпокойство."

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
 

200 дни от началото на антиправителствените протести

автор:Дума

visibility 108

Нерегламентирано парти в Костандово

автор:Дума

visibility 106

Лавина уби скиор в Пирин

автор:Дума

visibility 137

Прекратиха сделките за студен резерв

автор:Дума

visibility 593

/ брой: 15

КЕВР потвърди прогнозата за по-скъп газ от февруари

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 15

Национален регистър ще следи запорите на коли

автор:Дума

visibility 425

/ брой: 15

Авиоотряд 28 ще прибира такси от правителствения ВИП

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 15

Гърция облекчава част от противоепидемичните мерки

автор:Дума

visibility 122

Президентски избори в Португалия

автор:Дума

visibility 959

Сметищата на националния манталитет

автор:Юри Михалков

visibility 663

/ брой: 15

За какво мечтахме, а какво ни сполетя

visibility 839

/ брой: 15

ДВАМАТА ЛУДИ

visibility 814

/ брой: 15

Брекзитизиране

автор:Евгени Гаврилов

visibility 365

/ брой: 15

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ