Реквием за горското ни стопанство

Инж. Георги Петрушев

Неоценима е ролята и значението на гората за живота на планетата. Нека припомним само факта, че 60% от кислорода на Земята се произвежда от горската растителност.
Гората е основният елемент в нашата природа и заема 34% от територията на България. Около 90% от водите ни произлизат от горските територии. Гората у нас е климатоопределящ и средообразуващ фактор. Незаменими са водоохранените, водорегулиращите и влагозадържащите й функции. Качеството на околната среда в най-голяма степен зависи от наличието на пълноценна и богата на видово разнообразие горска растителност. Нека посочим само, че в България се срещат над 3600 представители на висшата растителност, много от които са с високи лечебни свойства. Гората е местообитание на стотици видове диви животни, птици и влечуги. В народното творчество тя заема достойно място. За силното и емоционално въздействие върху човека са написани безброй литературни, музикални и художествени творения.
Досега няма утвърдена международна методика за финансовото остойностяване на горите. А в България те представляват най-голямото национално богатство. В края на XX век у нас с участието на международни експерти бяха направени продължителни и задълбочени проучвания с цел да се определи финансовата стойност на нашите гори. Изчисленията показаха, че има

стойност от 100 милиарда евро

За сравнение ще посочим, че финансовата стойност на енергетиката във всичките й разновидности е 6 милиарда евро. По мнение на земеделския министър Мирослав Найденов през 2011 г. селскостопанските земи в цялата страна се оценяват на 25 милиарда лева.
За значението на горите и последиците от обезлесяването на планетата говори и решението на шестнадесетата световна конференция по промените на климата, състояла се в Мексико от 29 ноември до 10 декември 2010 г. На нея категорично е констатирано, че глобалното затопляне на климата е резултат от обезлесяването и деградацията на горите в света.
Въпреки големия брой международни конференции, срещи и призиви да се обърне сериозно внимание на тези проблеми, като се спре по-нататъшното унищожаване на горите, за да се противостои на глобалните промени на климата, които се характеризират с повишаване на средногодишната температура, намаляване дебита на водните източници, наводнения, замърсяване на въздуха, унищожаване на редки и застрашени от изчезване представители на растителния и животинския свят, на практика никакви мерки не са взети. Големи компании трупат несметни печалби като продължават да изсичат жестоко африканските гори. В Южна Америка тропическите гори стават жертва на апетита на едри земеделски собственици, които разчистват горските терени, за да отглеждат на тяхно място едногодишни култури, предназначени за биогорива.
През последните двайсет години и състоянието на горите у нас все по-осезаемо се влошава. Деградацията и деморализацията на българското горско стопанство започна с понижаването на статута на централното управление и отнемането на голяма част от значимите функции и задачи, които то изпълняваше до 1996 г. Държавната политика в областта на горското стопанство се формира и изпълнява от министерство или в краен случай - от комитет или държавна агенция по горите, пряко подчинени на Министерския съвет. Това

внушаваше уважение и респект

сред обществеността, защото тези ведомства стопанисваха, управляваха най-голямото национално богатство.
В предизборната си програма и чрез медийните си изяви партия ГЕРБ обещаваше, че ще запази самостоятелността на Държавната агенция по горите. След победата в парламентарните избори министър-председателят Бойко Борисов обаче обяви, че има намерение да закрие всички държавни агенции и най-напред заличи тази по горите. Въпреки това и днес продължават да действат 28 държавни агенции. Някога самостоятелното горско ведомство - малко или повече - се оказваше пречка срещу безконтролното раздаване и разграбване на горите в България. Сега тази бариера я няма. Достойнството, самочувствието на представителите на горската власт, утвърдила се и доказала право на съществуване през различни периоди на икономически и политически промени, беше потъпкано, смачкано, унизено. Държавната агенция по горите бе закрита и превърната в изпълнителна агенция с ранг на една дирекция в мегаминистерството на земеделието и храните. И една интересна подробност: за изминалите двайсет години бяха уволнени 18 души - председатели на комитети и държавни агенции по горите, а за последните две правителството на ГЕРБ

уволни 170 от 178-те директори

на държавни горски и ловни стопанства.
До 1990 г. отношенията между лесовъдите, между горските служители бяха колегиални, дружески, приятелски, винаги готови на сътрудничество и взаимопомощ. Икономическите и политическите промени, постоянните уволнения, преназначавания и премествания силно влошиха професионалната атмосфера в горските стопанства. Помежду си служителите станаха враждебни, в много случаи се стига и до агресия. Кадровата разруха във ведомството доведе до страх за утрешния ден, несигурност на работното място и бягство от преследването на нарушители на закона за горите, закона за лова и т.н. В съботни, неделни и празнични дни в българските гори липсва каквато и да е охрана, а тогава стават най-големите нарушения от бракониери в лова, от излетници, които палят огньове на неразрешените места, от незаконен добив на дървен материал и дърва за огрев.
Като илюстрация на падението и анархията в горските стопанства ще посоча някои официални изявления на лица, заемащи отговорни постове в управлението на партия ГЕРБ.
През месец май 2011 г. зам.-председателят на парламентарната комисия по земеделието и горите многократно заяви в медиите, че 20% от добиваната на територията на България дървесина, която се изнася на пазара, е получена по незаконен начин.     Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов едва ли не с гордост заяви през юли м.г., че до края на първото полугодие на 2011-а в горите на България са регистрирани 241 горски пожара повече, отколкото през цялата 2010 г. На 12 октомври 2011 г. в София са заловени 30 камиона с 600 кубика дърва за огрев, незаконно добити и изкарани на пазара. Правителството трябваше да обясни на този свой представител, че основното задължение на министъра не е да констатира нарушенията, а да създаде необходимата организация, да упражнява контрол, да се провежда превантивна работа те да не се допускат.
До 1989 г. в страната годишно се залесяваха по 500 000 декара, или за 35 години бяха създадени 18 000 декара нови горски култури. По данни на Министерството на земеделието и храните през 2010 г.

са залесени едва 10 000 декара

Не е маловажен и въпросът за оползотворяването на отсечената дървесина. През последните години в цялата страна полуграмотни хора, наети от частни фирми, работят в дърводобива. Секат се дървета, расли 140, 160, 180 години, с идеално прави дъбови, борови или букови стъбла, за да се нарязват и цепят като дърва за огрев. Има информация, че някои от новоназначените управители на държавните горски фирми даже сами дават указания цялата добита дървесина да се превръща в дърва за огрев с мотива, че цената на този сортимент е най-висока. Това е една изключително вредна политика. Трябваше някой да упражнява контрол и да научи ръководители и изпълнители, че от едно повалено след сечта дърво трябва първо да се извадят най-ценните сортименти - трупи за фурнир, за шперплат, за траверси, детайли за мебели - и накрая от отпадъчната дървесина може да се добият и дърва за огрев.
През 2008 и до средата на 2009 г. силно нашумя въпросът с така наречените "заменки на горите". По този начин бяха раздадени 45 000 декара най-ценни горски територии, намиращи се в национални и международни курорти, край морето, в Родопите, около Банско. Те бяха заменени за гори, които са малоценни като качество, нищожни по стойност, намиращи се някъде по билото на Западна Стара планина. И това раздаване бе предварително узаконено чрез промени в действащия закон за горите. По време на предизборната си агитация с много обещания и заклинания ГЕРБ заявяваше, че щом получи властта, ще потърси възмездие и най-сурова наказателна отговорност от виновните длъжностни лица. Изминаха две години и половина от управлението на тази партия, но досега само се приказва, а от никого не е потърсена и най-малката отговорност. Темата е забравена!
От Брюксел поискаха от българското правителство да направи необходимото и да задължи получилите тези апетитни горски площи допълнително да заплатят сумите до реалната им финансова стойност. Дори това да стане, макар да е твърде съмнително, нищо няма да възстанови многофункционалното, екологично и социално значение на унищожените гори.
Международната година на гората в България премина без признак, че нещо в съдбата на българското горско стопанство може да се промени към добро. Много скоро обществеността ще чуе реквием за българското горско стопанство.