Реквием за Андрей Тарковски

Димитрина Иванова

За мен киното е занятие нравствено, а не професионално. Хубавият филм се прави с кръв, култура, история...
                    Андрей Тарковски

Той е един от емблематичните творци на ХХ век, чийто филми успешно прекрачват и в новото хилядолетие заради огромния потенциал от Мисъл и Дух. Родени в своето време, те и извън него продължават да търсят изначално заложеното в нас като деца на Вселената. "Иваново детство" (1962, Голямата награда Златен лъв от Международния филмов фестивал във Венеция), "Андрей Рубльов" (1966, награда на ФИПРЕССИ в Кан), "Соларис" (1972, награда на журито в Кан), "Огледалото" (1974), "Сталкер" (1979, награда в Кан, наградата Давид на Донатело), "Носталгия" (1983) и "Жертвоприношение" (1986, награда на журито в Кан) притежават особена атмосфера: формално съвършенство със сложната изтънченост на образните решения и неповторима мистична аура.
Известно е схващането, че общувайки с литературата, човек става съавтор, докато киното му оставя ролята на потребител. Киното на Тарковски е "трудно" кино: то провокира душата да се труди, за да проникне зад видимото, въвлича във философска полемика за смисъла на живота.
Възхищението си от Тарковски не пестят известни съвременни кинотворци като датчанинът Ларс фон Триер, турчинът Нури Билге Джелан, мексиканецът Карлос Рейгадис. За него Ингмар Бергман казва: "Неочаквано се оказах на прага на стая, чиито ключове дотогава не ми даваха. Там, където отдавна ми се искаше да попадна, Тарковски се чувстваше свободно и уверено. Намери се човек, който успяваше да изрази това, което винаги ми се е искало да изразя... Тарковски е най-великият майстор на киното, създател на нов органичен език, в който животът изглежда като огледало, като сън..."

В ОГЛЕДАЛОТО НА СВОЯ ЖИВОТ

Роден е преди 80 години на 4 април. Баща му е известният поет Арсений Тарковски, майката Мария Вишневска е литератор. Когато Андрей е тригодишен, бащата напуска семейството и това остава трайна болка през целия живот на режисьора. През 1943 г. фамилията се премества в Москва. Юношата изучава изобразително изкуство, свири на роял, по-късно следва източни култури и учи арабски език, участва в експедиция. През 1954 г. попада на точното място: в московския ВГИК, в класа по режисура на големия Михаил Ром. Следва заедно с Василий Шукшин, Елем Климов, от това време е и приятелството му с другия Андрей - Михалков-Кончаловски. Двамата заснемат дипломната си работа "Валяк и цигулка", след години пишат заедно сценария на "Андрей Рубльов".
През 1974 г. Тарковски снима "Огледалото"- автобиографичен филм за поколенията на децата и бащите. В него има и осакатеното детство, и артистичните стремежи, и гражданският смут.
"В "Огледалото" исках да разкажа не за себе си, а за своите чувства, свързани с близките ми хора, за своите взаимоотношения с тях, за вечната жалост към тях - за чувството за неизпълнен дълг".

В НАЧАЛОТО БЕ... "ИВАНОВО ДЕТСТВО"

В кинематографичния свят този филм избухва като свръхнова звезда. Поетичният и суров разказ за момчето с недетска професия - професионален разузнавач по време на Великата отечествена война, е изпълнен със символика, олицетворяваща живота и смъртта, мира и войната. Наградата в Кан не снема подозренията към режисьора в дисидентство. Затова пък Сартр открива за себе си аналогия на детството на Иван с Христовото детство, разчитайки във филма една история за мъките на човечеството.
"В "Иваново детство" се опитах да анализирам... състоянието на човека, на когото войната въздейства. Ако човек се разрушава, нарушава се логичното развитие, особено когато се отнася до психиката на дете... Той (Иван) веднага ми се представи като характер - разрушен, изместен от войната от своята нормална ос. Всичко, което е присъщо за възрастта на Иван, си е отишло безвъзвратно от живота му. За сметка на това придобитото, като зъл дар на войната, се е концентрирало в него и се е напрегнало".

"СТРАСТИ ПО АНДРЕЙ"

- това е първоначалното заглавие на филма "Андрей Рубльов".
 Когато става известно, че Тарковски ще снима исторически филм, Михаил Ром възкликва: "Горкият, сега ще му се наложи да лепи бради, да шие кафтани..." Стихията на филма е съждението за мисията на твореца. Митология и историческо начало са спрегнати в хармония, а историята на Русия от ХV век изтегля нишки към настоящето: земята е поругана, разделена, насилвана - и от чужди, и от свои. Спорът на Рубльов с Теофан Грек - на кого служи творецът: на Бога или на хората, има пряко отношение към времето на Сталин. През 1985 г. Европейската академия за кино поставя "Андрей Рубльов" на осмо място сред най-добрите филми на света.
   "Руските хора са повярвали в себе си, в своето окончателно освобождение. Ето тази вяра, това предчувствие е изразил в своето творчество Андрей Рубльов. Той е прозрял утрото в най-тъмния час на нощта. Според мен това е най-висшето предназначение на художника".

   ВСЕЛЕНАТА В ДИАЛОГ С ЧОВЕКА

Космосът като пробен камък за нравственост - в романа на Станислав Лем Тарковски открива своята тема: тревогата от себичността и отчуждението и възможност със средствата на киното да подложи на анализ традиционни земни стереотипи. Планетата Соларис има способността да материализира и кошмарите, и благородните мечти, така Вселената изважда на показ човешката същност. Режисьорът следва своя път: тръгнал от съдбата на едно поколение, минал през съдбата на Русия в смутни исторически времена, със "Соларис" закономерно се придвижва към съдбата на човечеството като част от Всемира. 
   "С моя филм исках да докажа, че проблемът за нравствената устойчивост, за нравствената чистота пронизва цялото ни същестувание, проявявайки се и днес в такива области, които на пръв поглед не са свързани с морала - като например проникването в Космоса, изучаването на обективния свят и други".
  
 ОТВЪД ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
 
 За филм "Сталкер" Тарковски се опира на фантастичния роман на братя Стругацки. Тайнствената Зона е символ на разрухата и надеждата. Това херметизирано пространство е лабиринт, в който всеки търси своето откровение.
 "За мен в този филм беше важно да установя това специфично човешко, което изкристализира в душата на всекиго и представлява нейната ценност. При все това, макар външно да изглежда, че нашите герои търпят фиаско, в действителност всеки от тях придобива нещо изключително ценно: усещане за най-важното в самия себе си. Това най-важно живее във всеки от нас".
   "Сталкер" е последният филм, заснет от Тарковски в Съветския Съюз. В дневника си той отбелязва, че има намерение да продължи своя разказ за странния водач в Зоната, като интерпретира максимата на Макиавели, че целта оправдава средствата. Но проектът остава неосъществен.

   "НОСТАЛГИЯ" НА РУСКАТА ДУША

   ...Този едноименен тъжен и съзерцателен филм Тарковски снима в Италия с участието на СОВИНФИЛЬМ. Страданието е финалната равносметка на емигранта, който понася мъждукаща свещ на надеждата през своето светилище - зеленясал басейн, символ на жизнения му път.
   "Исках да разкажа за руската форма на носталгията - за това типично за нацията състояние на душата, което ни обединява нас, руснаците, когато сме далеч от родината. В това виждах своя патриотичен дълг - такъв, какъвто го разбирам. Исках да разкажа за връзката с техните национални корени, със своето минало и със своята култура, с тяхната земя, приятели и близки, за тази дълбока връзка, от която не могат да се отърват - където и да ги е захвърлила съдбата".

 ЛЮБОВТА Е САМОЖЕРТВА

 Последният филм на Андрей Тарковски "Жертвоприношение" е съвместна продукция на Швеция, Франция и Великобритания. Има нещо емблематично в това, че зад камерата е бергмановият оператор Свен Нюквист, а главната роля изпълнява любимият на Бергман актьор Ерланд Йозефсон. Героят му Александър е изкачил върхове, но е открил там ужасяваща пустота. Отшелничеството не лекува ранената душа на съкрушения бунтар. Модерният Апокалипсис настъпва - трета световна война заплашва да унищожи човечеството. И какво друго може да направи той, освен да принесе в жертва себе си. Тарковски посвещава филма на своя син, а на човечеството оставя завещание: едно дете продължава да полива сух клон, забит в земята - с надеждата, че един ден той ще се разлисти..."Равнодушието и бездушието са нашите врагове, любовта е саможертва".
 
 ЕПИЛОГ

 Тарковски умира 29 декември 1986 г. на 54 години от рак на белите дробове. Погребан е в Париж. Седем големи филма и още няколко късометражни са равносметката на неговия път в киното. Ключът към философските му притчи със сложна изтънченост на образните решения всеки намира (или не намира) сам. Неговото изкуство е изкуство с Мисия. То е като оня дългоочакван камбанен звън в "Андрей Рубльов", който трябва да буди човечеството, загърбило духовното и все повече затъващо в консумация и потребителство. Докато не е станало късно.
 Той остаВа завинаги духовно свързан с родината. "Не мога да живея в Русия, но и тук също не мога" - е записал в своя дневник от последните дни на живота си големият режисьор.
   При последното си гостуване в София приятелят му Андрей Кончаловски в едно интервю каза нещо знаменателно: "Може да не харесвам това, което става в Русия, но това не ми пречи да продължавам да я обичам". Това биха могли да са думи и на Тарковски. 


Кадър от филма "Андрей Рубльов" на Андрей Тарковски