Рекламации за СЕМ

Високият звук на тв рекламите най-после няма да стряска българските зрители, обеща председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, след като рекламодатели, комуникационни агенции и доставчици на аудио-визуални медийни услуги се споразумяха за въвеждане на единен стандарт за регулация на звука в рекламата. Само че преди няколко месеца. Причината - хилядите писма на изнервени граждани до медийния регулатор. По-късно те стигнаха и до парламента.
С новия стандарт трябваше да се намали разликата в нивата на звука между рекламните блокове и останалите ТВ продукции, като той трябваше да бъде въведен поетапно от 1 април. Вече сме 3 юли, а крайният срок за въвеждането на стандарта беше 30 юни. Три месеца рекламодатели, комуникационни агенции и телевизионери не можаха да синхронизират един звук, което при добро желание може да се направи за дни. Попитайте който и да е звуков инженер и той ще ви каже как се случва това. Елементарна компютърна операция с няколко кликвания на мишката и звукът е оптимизиран. Подписаното споразумение обаче има пожелателен характер, което на родния ни език обикновено означава - не се отнася до мен. Иначе отговорността да спазват стандарта трябваше да бъде на самите комуникационни агенции и рекламодатели, а телевизиите да следят за това. Санкции за несъобразяване с правилата няма, а СЕМ няма и правомощия да наложи такива на компании, агенции и медии извън няколкото организации, подписали споразумението. Нямаме и срам от европейските институции. Няма да е първият случай, в който не изпълняваме европрепоръка, закъсняваме с изпълнението й или я изпълняваме нехайно. То и контролен орган на дейността на електронните медии няма, има само такъв съвет. Събират се едни хора, приказват си пожелателно, дават разни съвети, накратко - СЕМ, или Съвет за електронни пожелания. Те обаче забравиха, че отвъд пожелателните им договорки звуковият терор на рекламите над зрителя вече е ограничен и със закон. Това стана, след като парламентът прие през март промените в Закона за защита на потребителите. Измененията бяха предложени от депутата на Коалиция за България Захари Георгиев в края на 2012 г. В закона е записано, че от 1 юли звукът на рекламите трябва да е със същите характеристики и сила като на предаването, в което се включват. Е, някои телевизии се "сетиха" и в последния момент се съобразиха, но масово изискването продължава да не се спазва. Въпросът е - кой държавен орган следва да упражни контрол за неспазването му - КЗП, СЕМ, друг... и къде точно е ролята на СЕМ?
В САЩ такъв закон действа от началото на годината, подобни правила има и в Германия. Някои от телевизорите в Щатите дори имат вградени декодиращи устройства, които автоматично намаляват звука, когато започне рекламен блок. Тези устройства се използват и в Япония. Трябва ли и българският зрител да се натоварва с такива разходи и усилия, за да се защити от звуковия терор, или някой ще се сети да защити гарантираните му със закон права?