Рефренът "реформа в здравеопазването" продължава

Юлия Пискулийска

Професор д-р Силвия Чернинкова, д.м.н., има две клинични специалности: неврология и офталмология. Автор е на близо 250 научни труда и множество публикации, включително в международни високо импакт-факторни медицински списания. Тя е активен участник в научни проекти по линия на МОН и Медицинския университет, включително и съвместни разработки с международни научни колективи. Проф. Чернинкова проявява интерес в своята работа най-вече към медицински сфери като невро-офталмология, множествена склероза, наследствени неврологични заболявания, мозъчни тумори, някои наследствени очни заболявания като първична вродена глаукома и пигментен ретинит.


Цитати:
"Не трябва болният да излиза от лечебното заведение неудовлетворен и недолекуван"
"Трябва да се намери баланс между комерсиалните интереси и пълноценността на диагностично-терапевтичния процес при всеки болен"

- Дали прочитът на клетвата в професия като вашата е еднакъв за всички, които я полагат? Това е клетва в името на живота - вярност към принципи, честност, почтеност, към собствената си човешка позиция? Защо често пациентите остават със своите съмнения за тази вярност?
- Няма друга професия, в която за всички стартът да започва с публично произнесена клетва. Дори само този факт показва уникалността на лекарската професия. Хипократовата клетва, идваща от древността, е клетва в името на всеотдайността, отговорността, почтеността на всеки лекар към пациентите си. Защото наистина няма по-безценно нещо от живота и здравето на хората. По правило всеки млад лекар добре разбира това и се стреми да спазва принципите на Хипократовата клетва. Разбира се, че има и изключения, но те наистина са само изключения. Убедена съм, че никой лекар в началото на кариерата си не проектира да бъде бездушен към пациентите си, безотговорен или некомпетентен. Освен това в някои случаи на отстъпление от Хипократовите правила се намесват и обективни фактори. Затова всеки подобен случай трябва да се оценява индивидуално и безпристрастно.
- Една здравна система, която е с много асиметрии, с много несъответствия - не е ли предизвикателство към тази клетва?
- Разбира се. У нас здравеопазването е в дълбока криза. Не се прави никаква съществена реформа. Всяко правителство идва на власт с този рефрен - "реформа в здравеопазването", но на практика не се прави нищо. Не смятам, че мога напълно компетентно да анализирам всички позитиви и негативи на действащата в момента система на здравеопазване, но като практикуващ лекар и преподавател виждам огромните нерешени проблеми. Не съм и оптимист, поне по отношение на близките години. Дори само фактът за наблюдаваната в последните години безпрецедентна емиграция на млади и не толкова млади наши лекари и медицински сестри в други държави е изключително тревожен и показва дълбочината на кризата.
- Вие сте човек с позиция, с мислене на гражданин, да обобщим - със социално мислене. Как заплаща в днешно време един специалист удоволствието да има достойнство?
- Винаги съм имала рефлекс към несправедливостите, случващи се както с мен, така и с другите. Да запазиш достойнството си е лукс, което си има своята цена. Много по-удобно е, и за съжаление, не рядко наблюдавано е поведението на мимикрия и раболепие пред висшестоящите.
- Какво в поведението на колегите ви буди възхищението ви? И какво - неодобрението ви?
- Имам много достойни колеги. Но не всички отстояват мнението си или принципите си с цената на всичко. Някои се примиряват с неуредиците или несправедливостите, други напускат или заминават за чужбина.
- Професионализмът на един медик е гаранция за живот. Едно време много си говорехме за самоусъвършенстването, за тая ведра човешка жажда да знаеш повече заради другите, не просто за собственото си самочувствие. Как е сега?
- Както и в другите професии, така и в медицината постоянното самоусъвършенстване е гаранция за професионализъм. Но в медицината залогът е несравнимо по-голям - от това зависи животът и здравето на хората. В момента се наблюдава известна подмяна на ценностите. Тъй като здравните заведения са и търговски дружества, от много съществено значение е реализирането на приходи. Но това не трябва да е самоцел. Не трябва болният да излиза от болницата неудовлетворен или недолекуван. Затова трябва да се намери баланс между комерсиалните интереси и пълноценността на диагностично-терапевтичния процес при всеки болен. Тъй като основните приходи идват от НЗОК според реализираните  "клинични пътеки", за лекаря става приоритет по коя "пътека" да лекува и изпише пациента. Но човешкият организъм е изключително сложна и динамична биологична система, много често пациентите имат повече от едно заболяване, което следва да бъде проследено и лекувано. При сега действащата система едно заболяване             (по съответната "клинична пътека") е приоритетно, като е задължително за лекуващия лекар да изпълни диагностично-терапевтичния алгоритъм за това заболяване, за да бъде то заплатено от НЗОК. Провеждането на допълнителни изследвания извън предвидения алгоритъм, каквито много често се налага да се правят при болните (включително и скъпо струващи такива), би натоварило бюджета на здравното заведение. В подобни случаи пред лекаря стои дилемата - да проведе ли изследването с риска да натовари лимитирания бюджет на здравното заведение, което може да рефлектира в крайна сметка и върху собственото му заплащане, или да "спести" това изследване на болния. Поведението при подобна дилема зависи от индивидуалното решение и воля на лекаря.
- Какво бихте променили в ситуацията, в която сега е професията ви, ако имахте тази възможност - като условия за работа, като отношение към професионализма...
- Смятам, че сега действащата система се нуждае от дълбоки и коренни промени и реформиране. Фактът, че все още сме във финансова криза, вероятно е една от причините подобни промени да не се провеждат. Но реформирането на здравеопазването е изключително належащо.
- Пациентите: вашия поглед към тях. И към тази често срещана критичност към лекарите, към поставянето им под общия знаменател на небрежност и безхаберие?
- В последно време станахме свидетели на усилени медийни атаки, насочени срещу лекарите у нас. Но както казах, всеки случай на предполагаема лекарска грешка трябва да се оценява безпристрастно. В редица случаи на фатален изход просто не е имало никаква друга алтернатива за болния, касаело се е за тежко, невъзвратимо заболяване, което не би могло да бъде преодоляно. Разбира се, има и случаи на проявена небрежност или диагностична грешка, но подобни инциденти не са правило, а изключение.
- Състраданието е част от лечението, думите на лекаря са част от лечението... Моля, поразсъждавайте мъничко на тази тема...
- По правило добрият лекар съчувства и е съпричастен към проблемите на своя пациент. Словото на лекаря е част от лечението. Не винаги намираме достатъчно време да говорим с болния, колкото ни се иска, и в това отношение сме длъжници на своите пациенти.
Лично за себе си мога да кажа, че ми е особено травмиращо да преглеждам деца и млади хора с нелечими тежки заболявания. В подобни случаи, каквото и съчувствие да проявиш, оставаш с усещането за горчивина и неудовлетвореност.
- Борбеност, дух, професионализъм - какво още е необходимо за един отличен специалист, за да оцелее в държава като нашата, където ценностите се топят от мразовития присмех над достойнството, над уменията и знанията? Колкото си по-посредствен, толкова по-голям е шансът ти да бъдеш "обществено значим", уви.
- За съжаление нерядко е така. Когато реагираш на нередностите и несправедливостите и се бориш срещу тях, ставаш неудобен. По-посредствените и конформистите са по-удобни и често са по-проспериращи. Въпрос на семейно възпитание и традиции, индивидуални качества и ценностна система е какъв избираш да бъдеш.