Реформи на кило

Колко струва една реформа в здравеопазването? Сложна, с няколко неизвестни, задача. Може би цената е няколко десетки неосъществени трансплантации, няколко стотици болни, недоживели животоспасяващото си лекарство, няколко хиляди болни, недоживели идването на линейката, или няколко десетки хиляди болни, нестигнали до лекаря си...Тъжна равносметка. Още по-тъжна перспектива -  преди дни министърът на здравеопазването обяви, че наесен ще предложи нов, май четвърти, здравноосигурителен модел. В какво ще се състои - все още е загадка. Но щом две години се лута между един, втори, трети, десети, значи нещата не са ясни и нему. Не че бяха ясни и на предшествениците му - то не бяха окрупнявания на болници, не бяха пръстови отпечатъци, не бяха данъци на "вредни храни", не бяха отнемания на международни паспорти за неплатени осигуровки...  Не говорим за многократните обещания за "старта на електронното здравеопазване" или "електронното досие", които са пълна химера.    

Факт е, че първата белодробна трансплантация у нас може да е през 2020 г. Факт е, че бъбречните, чернодробните и сърдечните се случват все по-рядко и министерският екип само обещава стратегии и програми, а болните мрат. Факт е, че детската болница крета на ръба и се крепи само на работещите там педиатри. Факт е, че по някакъв необясним и необоснован начин се затрива 25-годишен център по наркомании - със сигурност с негативен ефект и върху наркозависимите и техните семейства, и върху превенцията. Но няма място за учудване: МЗ за пореден път показа, че не гледа по-далеч от носа си. Както е модерно да се казва: "няма визия". Но през последните 10 години МЗ няма визия не само за наркоманиите, но и за диабета, и за трансплантациите, и за хроничните незаразни болести, нито дори за заразните...За какво тогава има визия?