Реформа в отложено време

От години изразът "реформа в здравеопазването" минава за мръсен, а самото евентуално действие - почти за неосъществимо. Ако не за друго, то поне за това, че досега никой не е представил пред обществото ясно виждане какво цели, как трябва да се осъществи тази реформа, какви да са очакваните резултати от нея. За някои тази реформа означава ограничаване на течовете в системата и оптимално използване на финансовия ресурс - това, което правим с домашния си бюджет, когато заплатата остава непроменена, а разходите на домакинството се увеличават. Ако на реформата се погледне от тази гледна точка, то за нея не са необходими средства. Но ако реформата означава промяна на философията на системата, като се акцентира на профилактиката на заболяванията, детското здравеопазване, на дългосрочните грижи за възрастни и хронично болни, то пари ще са необходими. Така или иначе реформата в българското здравеопазване отново се отлага за по-добри времена, което означава, че системата ще продължава да се жалва от обичайните болежки - няма пари за болниците, не стигат парите за лекарства, недоволни от системата и пациенти, и медицински служители... И нека никой - ни една партия или коалиция, не си въобразява, че може да промени това положение в близките години и да използва сектора в предизборна надпревара. Защото пари наистина вече няма и вече никой дори не се сеща да попита къде е онзи милиард и половина, които правителството на ГЕРБ открадна.
Тези дни се прави своеобразен отчет за стореното за година. Едва ли някой очаква кой знае какъв напредък за 14 месеца, след като 4 години системата бе методично рушена от какви ли не чудновати експерименти от ЕN на брой министри, зам.-министри, шефове на каса и пр. Цяло чудо е, че след такъв период все пак у нас има лекари, сестри, има болници, има дори скъпи лекарства за болните. Цяло чудо е, че с 10% са увеличени заплатите в Спешната помощ и с 20% в психиатричната от началото на годината. Цяло чудо е, че бюджетът на касата някак си се крепи. Цяло чудо е, че още има лекари и сестри, че още има линейки, които пристигат навреме и спасяват живота на хората. Боже, пази от реформа, която би помела и това...