Реформа с трупове

Реформата "Москов" взе да дава "плодове" -  истински трупове. Смъртта на един лекар, вързан и пребит като куче в клиниката в Курило, разтърси социалните мрежи, а с арогантните си обяснения по случая министърът доналя масло в огъня, когато обществото пожела да узнае истината.
Дали Москов си вярва, че колегата му "отдавна се е нуждаел от специализирано лечение", а не е изпаднал в депресия, след като е разбрал, че остава без работа? Знае ли той колко такива съдби се разрушават при новината, че се закрива болницата или отделението, където някой работи? Лесно е да се ръсят удобни оправдания постфактум, когато човека вече го няма, но ако е прав министърът, защо д-р Илко Иларионов до последно е упражнявал професията си? Как точно е станал жертва на агресията - на други пациенти от психиатрията, или убийството му е причинено от лекари, каквато информация се появи, засега остава неясно.  
"Не търсете грозното в случая. Гадното. Това е порнография", най-цинично призова Москов от телевизионния екран. Бил назначил разследване. Интересно къде и как да потърсим красивото в това да убиеш пациент с бой. Или в това, че министърът иска нещо да замаже. Уверява, че лекарят не бил откачил, защото го съкратили.
Порнография е да се прикриват насилниците-убийци, г-н министър. Защото вината на лекарите в случая е очевидна. Що за безразсъдство, та болните без надзор ли са? И откъде у тях метални тръби? Защото дали е бит от колеги или оставен "вързан луд сред отвързани луди" е еднакво престъпно и наказуемо.
Но така е, когато експериментите, кой от кой по-ялов, с тази толкова чувствителна обществена сфера - здравната система, продължават с години и всеки министър решава, че "реформата" започва и свършва с него. Пациенти пребиват лекари, лекари пребиват пациенти. Хората масово полудяват, а политиците си играят с живота, здравето и парите ни. Брожението, което Москов създаде в лекарската гилдия, би трябвало да му подскаже, че материята е много "чуплива" и в определен момент самият той ще се окаже като слон в стъкларски магазин... И какво после? Да идва следващият и пак отначало.