Редниците на лява България

Българският септември е месец на въстанията - 23 септември 1923 г., след него - Девети септември 1944.
Нали не всички сме забравили датата на първото в света антифашистко въстание? Тя беше почетена вчера с цветя и с минута мълчание пред знайни и незнайни гробове от мълчаливи българи, при това - не "партийно организирани", не в светлините на прожекторите. И не непременно потомци на изкланите, разстреляните, изгорените, набучваните на кол, бесените и изтребвани без съд и присъда септемврийци. Въстанието беше почетено от хората с памет.
А датата не беше спомената от нито един български политик...
Хайде, десните може най-сетне да са се засрамили, ако не от друго, то от все повече надигащия глава неонацизъм. Така че - нека мълчат. Но защо левите ръководители също мълчат? Да, въстанието през 1923 г. беше удавено в кръв. Последиците за БКП, твърдят и историци, и живите допреди години участници в него, и самата партия в свой документ, са катастрофални: то е организирано от млади, неопитни, затова и без достатъчна, какво да крием, политическа култура дейци. БКП при зверското му потушаване се лишава от най-опитните си и зрели кадри по места. Но е и срамно, и цинично да се принизяват и забравят героизмът и саможертвата на редниците от села и градове, тръгнали в битка за справедливост. Повечето от тях, допреди да избухне народният гняв, са противници на политическото, социалното, етническото, религиозното, а и на всякакво друго, каквото се сетите, насилие.
Знае се - въстанията са атестат на всеки народ за правото му на свобода и са белег за зрелост. Септемврийското въстание от 1923 г., най-масовото и първото антифашистко в Европа и в света, е организирана народна съпротива. Затова и фашизмът не получи у нас масова база, не привлече на своя страна за продължително време голям брой хора. "Тайната", която България откри за света и му даде урок по достойнство, е в Септемврийското въстание от 1923 г.
Тогава истински демократичните сили на народа ни преодоляха предразсъдъците и се обединиха в името на върховните интереси на страната. Това също е една от "тайните" на Септемврийското въстание от 1923 г. - работници и селяни, комунисти и земеделци, хората на наемния труд и цялата българска лява интелигенция с кръвта си циментираха силата на патриотичното ни единство.
Днес нямаме ли нужда от единство?
След кървавата разправа с народа Георги Димитров и Васил Коларов пишат открито писмо - "Горе главите! Поражението ще ни научи как да победим!"
Дали днес лява България отново не се нуждае от призив с толкова вяра? Кой ще напише писмото до нас?
Да, септември е "въстаническият" ни месец. Не е ли дошло времето да го направим и месец на българското единение?
Което, мисля си, пак ще започне от днешните редници на лява България. Моята надежда е в тях.