Развитието на света отприщва цивилизационните сблъсъци

През лятото на 1993 г. сп. "Форин Афеърс" публикува статия под заглавието "Сблъсък на цивилизациите". Неин автор е американският политолог Самюъл Хънтингтън. Според редакторите на списанието тази статия предизвиква повече дискусии, отколкото всички останали статии, публикувани в списанието от 40-те години на XX век до днес. Заглавието й определено привлича вниманието, а самият текст безспорно поставя интересни и неочаквани от аудиторията проблеми. Авторът на статията пише: "Пришпорена от модернизацията, световната политика се преструктурира съобразно културни критерии. Сближават се народи и страни със сходни култури. Народите и страните с различни култури се разединяват. Съюзи, дефинирани от идеологията и от отношенията между свръхсилите, отстъпват място на съюзи, основаващи се на обща култура и цивилизация. 

Политическите граници се преначертават като културните граници 

- етнически, религиозни и цивилизационни. Културни общности заменят блоковете от периода на Студената война, а разломите между цивилизациите се превръщат във фронтови линии на глобалната политика". 

С падането на "Желязната завеса" се променя не само политическата и идеологическата карта на света, но също така и геополитическата. Ерата на конвенционалните войни е приключила. С невъобразима сила се отприщва времето на етническите, религиозните и културните противоречия между народите. Докато очакванията за единен свят и вечен мир се раждат само в края на голям конфликт, то днес тенденцията да се разсъждава в рамките на много и различни светове е постоянно възраждащ се феномен. Изкушението да разделяме на "ние" и "те" ни съпътства неотлъчно и е начин за разграничаване на познатото от непознатото, за отделяне на различното от еднаквото, на "вътрешната" група от "другите", от "външните". "Цивилизациите са най-голямото "ние", в пределите на което чувстваме културен уют за разлика от всички други "те" там, някъде извън нас", пише още Самюъл Хънтингтън. 

Измежду всички обективни елементи, които изграждат понятието за "цивилизация", обикновено най-важният е религията. До голяма степен основните цивилизации в човешката история се отъждествяват с големите световни религии. Това, разбира се, не пречи на хората, които имат една и съща етническа принадлежност и език, но се различават в религиозно отношение, да са в конфликт помежду си.

Цивилизационните сблъсъци, включително на културна, религиозна и етническа основа, стават все по-заплашителни и по-чести. От една страна, това е така, защото международната общност проповядва и насърчава културната, расова и етническа диференциация, а от друга, я заклеймява и внушава, че "различното" е лошо, не е добро, всички трябва да приемем универсалната западна цивилизация за водеща. 

Като имаме предвид как завърши 2018-та, изглежда, че през 2019 г. конфликтите на религиозна и етническа основа тепърва ще се изострят. 

Празнуването на Коледа и Нова година е забранено 

в Ирак, Индия и Китай, защото се считат за "чужди" празници. Християнството се свързва със Запада, макар че не е религия, която възниква в западната цивилизация. Но въпреки това днес, споменавайки "Запад", се има предвид Западна Европа или цивилизацията на Западното християнство. И независимо от факта, че Западът е относително хомогенен в религиозно отношение, религиозната и етническата опозиция са политически мотивирани. Например САЩ и Великобритания искат да защитят и да окажат подкрепа на християнските общности в Близкия изток, но предоставят оръжие в региона, което в крайна сметка се озова в ръцете на ислямистите фундаменталисти в Сирия. В Италия някои политици предупреждават срещу "ислямска инвазия", но се провалиха в установяването на мерки, с които да помогнат на семейства и да стимулират раждаемостта. 

Диапазонът на "новите" етнорелигиозни конфликти се простира от ислямистките екстремисти, които призовават за глобален джихад и континюитета в сблъсъците между ислямските групи на сунитите и шиитите в Близкия изток до преследването на етническата мюсюлманска група рохинга в Мианмар и все по-засилващите се сблъсъци между християни и мюсюлмани в Африка. Докладът на Групата за правата на малцинствата от 2018 г. показва, че масови убийства и престъпления на религиозна и етническа основа засягат както държави в състояние на война, така и такива, в които отсъстват форми на военен конфликт. Докато кървави противоречия са регистрирани в над 50 страни, известията за смъртоносни инциденти с малцинства са предимно съсредоточени в Сирия, Ирак, Нигерия, Индия, Мианмар, Пакистан и Бангладеш. Враждебни действия срещу мюсюлмани и евреи също се увеличават в цяла Европа, както и заплахите срещу индусите в повече от 18 страни. И за да влошим още нещата, трябва да споменем, че 55 от 198 държави в света са приели вътрешни ограничения във връзка с религиите, примери сред тях са Египет, Русия, Индия, Индонезия и Турция.

С идването на новия век започна подемът и възраждането на стари цивилизации като китайската, индийската и арабската,  някои от тях много по-стари от западната. Цивилизационното противопоставяне е белег на многополюсния и мултикултурен глобализиращ се свят. 

За първите 3 месеца на 2019 г. станахме свидетели на множество локални конфликти, които имаха международен отзвук, но се запазиха на локално ниво. Сред тях са етнорелигиозните конфликти в Африка и по-точно тези в Нигерия (основно в Северна и Северозападна Нигерия, където основната мюсюлманска група фулани извършва нападения и убийства над по-умерени мюсюлмани и представители на християнската религия). Етиопия, която е дом на над 69 културни и етнически групи и открай време е на прага на гражданска война. В Мали бяха организирани масови протести миналата седмица в столицата Бамако след убийството на 153 души в село, населявано от групата фулани. Клането от 23 март бе извършено от етноса догон - група на ловци и фермери, които от дълго време имат вражда с фулани. Нестабилност и етнически конфликти се зародиха в Мали от 2012 г., когато северната част на страната бе окупирана от групировка, близка до "Ал Кайда". Въпреки, че въоръжените групировки бяха отблъснати, те успяха да задълбочат етническата мозайка в централно Мали и в Сахел до съседните Буркина Фасо и Нигер. 

От края на февруари и началото на март вниманието на много западни медии е насочено към изблиците на насилие в Мианмар. Местното мюсюлманско малцинство - рохинги - е обект на несправедливи обвинения и репресии от страна на властите 

и на истинска агресия от радикалните будистки 

групировки и местните военни в щата Ракхайн, който граничи с Бангладеш. Нивата на етнорелигиозния конфликт в тази страна придобива измерения на геноцид. Не можем, разбира се, да не споменем и проблемите от подобен характер в Тибет, Афганистан, Израел (където все повече се засилват религиозните противопоставяния между различните направления в юдаизма), Пакистан, линията Китай-Тайван. Доскоро тенденцията беше да квалифицираме само отделни етнически и религиозни групи като враждебни и нападателни. Това основно бяха представители от т.нар. арабска цивилизация или по-конкретно хора, изповядващи исляма. Към днешна дата обаче ставаме свидетели и на обратната тенденция, най-ярък пример за която е събитието в новозеландския град Крайстчърч, където 50 души бяха разстреляни по време на молитва в джамията "Ал Нур".

Друг силен инструмент за директен контакт на цивилизациите е миграцията. Особено ярък пример за това е случващото се в Европа, където се състоя може би най-големият цивилизационен сблъсък на XXI век до този момент, между класическата западна цивилизация, от една страна, и евразийската и арабската, от друга.

Разместването на етнокултурните и религиозните плочи днес е може би само временен преход към консолидирането на мощни цивилизационни центрове, които предстои да очертаят бъдещето геополитическо поле.