Разумът на Русия

Макар и очаквана с известно съмнение, реакцията на Москва предизвика и известно объркване сред радетелите на двойно стандартния прочит на руските реакции към актуалните международни събития. Президентът Медведев обяви кратко и ясно въвеждането на санкции срещу режима на Муамар Кадафи. Санкции, предписани в Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН и светкавично реализирани от една напълно логична коалиция - коалицията на нетърпеливите.
Информацията пристигна вчера рано сутринта в момент, в който почти нищо не се знаеше за финала на последните преговори между Русия и Украйна, най-малкото защото индикации за разговорите почти напълно липсваха. И по двете теми обаче в спешен порядък се появиха твърде ехидни и недвусмислени забележчици от рода на "Видите ли, Русия май клекна"...
В изявлението на пресцентъра на Медведев кратко и ясно (повтарям словосъчетанието) бе казано, че Кремъл досега е въздържал реакциите си в СС на ООН поради опасения от ескалация на действително реалната гражданска война в Либия, която би довела до многохилядни жертви. Казано с езика на разумната логика, Москва точно и честно още в началото на бойните действия, предприети от силите на коалицията, заяви позиция, която не устройваше Запада. А именно, че в ХХI в. подобна офанзива на практика означава война срещу една държава. Ненужна и безсмислена война не срещу самозабравил се деспот, а срещу един народ.
Русия отдавна показа на света твърдото си становище, че мир се гради с мирни средства. И това е безспорен факт. Именно на този фон остави на активиралите се в обратна посока страни сами да решат сложната дилема "Това ли е пътят?"
Нека не бъдем слепи - след Либия идва Сирия, след Сирия може би Иран, след Иран... Ще се вслуша ли светът в разума на Русия?