Разцепление

"Казвахме ви го отново и отново, но кой ни слуша? През последните години европейските граждани скандираха, писаха, демонстрираха, обявяваха се срещу властта на корпорациите и банките. Вие вече знаете какво искаме от вас. Плащаме ви, за да го осъществите. Просто го направете!" Това гласи коментар във фейсбук профила на Европейския парламент, публикуван миналата година по това време. Предвид ситуацията в ЕС този упрек е валиден и към днешна дата.
"Ясно е, че европейските граждани са гневни от факта, че богатството е концентрирано в ръцете на 1 процент от населението. Това трябва да спре! Но партията на Меркел представлява интересите точно на тези хора и онези, които биха искали да се наредят сред тях". Така потребител от Испания коментира политиката на германския канцлер, с която тя се стреми да доминира на европейската сцена.
"Всички заедно трябва да решим - Европейски съюз ли сме или Германски съюз", заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас преди срещата на т.нар. "Клуб Мед" (Средиземноморски клуб) в Атина в края на миналата седмица. Думите му ясно изтъкват един от основните проблеми на ЕС, а именно лидерството на Германия, което все по-малко се нрави на останалите страни членки. А срещата, организирана по инициатива на Атина, освен че е определяна като хитър дипломатически ход за възвръщане на гръцките позиции на европейско ниво, всъщност е поредният прът в колелата на доминацията на Берлин. Сякаш не й стигаше на клетата фрау Меркел напористата Вишеградска четворка, а сега и южната ос на Европа тръгна да й се противопоставя.
Фрагментацията в Европейския съюз не е от вчера, но вече започва да придобива по-колосални размери. Разделението между богатия Север и бедния Юг става все по-непреодолимо, различията между Запада и Изтока на Стария свят също се задълбочават. Имаме водещи европейски държави, които стриктно следват своите интереси, които пък често са в ущърб на останалите страни членки. А в същото време прокламират ценности като равнопоставеност и солидарност.
Главната причина да се стигне до формирането на вътрешноевропейски групи по интереси се корени в редицата погрешните политически ходове именно на германския канцлер. Също така и в стремителното отдалечаване на Евросъюза от заветите на Дьо Гол, който виждаше неговото бъдеще като "обединение на отечествата" от Лисабон до Урал.
Именно вътрешните битки в ЕС са новото предизвикателство пред германския канцлер, с което трябва да се справи, ако иска да удържи юздите както на своето лидерско бъдеще, така и на ЕС, но такъв, какъвто го иска Берлин. Изгледите да успее в това начинание избледняват с всеки изминал ден, с всека следваща нейна позиция, която вече среща недоволството както на германските граждани, така и на политическите партньори на канцлера.
И не става въпрос само за мигрантската криза, политиката към която - за всички е ясно, бе тотално погрешна от самото начало. Освен от твърдата позиция на страните от Вишеградската четворка, която остава непроменена и след дипломатическите совалки на Меркел преди Европейския съвет идния петък, Берлин е "шамаросан" и от категоричното становище на Австрия и германската провинция Бавария, тонът на чийто премиер става все по-остър.
В пика на финансовата криза Германия избра да пожертва закъсалите страни, като ги бутне още по-надълбоко в блатото, вместо да се вземе общоевропейско решение на бюджетните затруднения. И т.нар. спасителни заеми вместо да избавят от кризата, я задълбочиха, както виждаме в Гърция. Вечните порицания от Брюксел, изповядващ германските въжделения, дойдоха в повече, недоволството растеше ли, растеше, докато не се стигна до формирането на съюзи в рамките на ЕС, които следват своите регионални интереси, а не германските, завоалирано представяни като общоевропейски.
И сега имаме Берлински кръг, състоящ се от Германия, Финландия, Холандия, Дания, Швеция, Австрия, Словения, Хърватия и нашата страна, която стриктно следва политиката на Меркел. Срещу него имаме Вишеградската четворка - Унгария, Чехия, Полша и Словакия, и Средиземноморската седморка (Франция, Испания, Португалия, Малта, Кипър, Гърция, Италия), която след срещата в Атина дава сериозна заявка за изграждането на обща позиция в рамките на ЕС.
Фактът, че от доста време страните от четворката говорят, че ще представят в Братислава общ план за реформи в ЕС, и изказвания, че имат обща рецепта за по-доброто бъдеще на съюза, е значещ сам по себе си - постигането на общи решения е изключително трудно, единството е химера. Вишеградската четворка е прозряла: ЕС се нуждае от реформи, които да го доближат до европейските граждани, както заяви полският премиер Беата Шидло.
В същото време европейските лидери от "Клуб Мед" скоро ще се срещнат отново, този път в Португалия. Не е зле Меркел и нейните сподвижници да вземат това под внимание, а не с пренебрежение, както се изказа германският финансов министър Волфганг Шойбле: Когато социалистическите партийни лидери се съберат, нищо особено умно не произлиза от това. Не сте прав, г-н Шойбле. Защото промяната, която предлагат именно тези лидери, е търсена и желана от обикновените европейци, които все по-трудно изкарват насъщния си, докато заплатите на еврочиновниците растат.
Но е нормален ропотът срещу това обединение и защото в основата му е непослушното дете Гърция, чиито финансови затруднения, както се чува, ще се използват от Берлин и в борбата с мигрантската криза. Солидарност?! В началото на септември Ангела Меркел заяви, че репатрирането е едно от ключовите решения на кризата с бежанците, а вътрешният й министър Томас де Мезиер се застъпи за връщане на Дъблинския регламент. Според него ситуацията в Гърция е достатъчно добра, така че те могат да изпращат обратно бежанците, които идват към Германия. Солидарност?!
А пък други водещи германски политици са дълбоко разтревожени, че коалицията на южните страни може да има блокиращо малцинство, което да възпира всички закони, които не харесва. Ето ти още една заплаха за германско-европейската политика!
Ще го бъде ли ЕС, или не - смятате, че на този въпрос ще търсят отговор европейските лидери на неформалната си среща в Братислава на 16 септември? Уви, не. Според предварителни информации на дипломатически източници основната цел на тази среща ще бъде демонстрацията на единство след решението на британците да затворят вратата пред ЕС. Това ще е и първият Европейски съвет в състав 27 страни, без участието на Великобритания. Интересно е, че срещата е неформална, което изключва възможността да произведе конкретни заключения или политически декларации. Трябва само да изпрати ясен сигнал към европейските граждани - ние сме заедно, ще се справим, да им вдъхне сигурност на фона на заплахите от тероризъм. Само че те вече не вярват на празни обещания. Що се отнася до сигурността, редица анализатори са на мнение, че несигурна Европа е проблем за САЩ, но и шанс те да станат гарант за сигурността й. Именно проектът за общоевропейска армия, за която говориха в писмото си след "Брекзит" германският външен министър и френският му колега, всъщност е само прикритие на тези щения.
"Брекзит" предоставя възможност ЕС да поправи грешките си", твърди Виктор Орбан. Дали обаче това е постижимо? А каква ще е позицията на българското правителство в Братислава, ще реши ли най-сетне да следва националния интерес, ще прояви ли отговорно поведение, а не да кима безропотно на Меркел? Прави впечатление, че българският премиер не бе поканен на срещата в Атина. Нищо, че не сме средиземноморска страна, ние като Гърция сме външна граница на ЕС и сме силно уязвими пред мигрантския наплив и силно заинтересовани да се намери работещо решение на проблема. Или пък унгарският премиер Виктор Орбан, който нееднократно се изказва в защита на България, не цели да ни привлече в неговата група по противопоставяне на Берлин, идвайки у нас, или пък премиерът Борисов, тъй като поканата е негова, не демонстрира именно това?
Неотдавна френският президент Франсоа Оланд предложи създаването на клубове по интереси в рамките на ЕС, с което еднозначно даде заявка за Европа на няколко скорости, от която мнозина се опасяват, но която отдавна е факт. Дали именно по-малките обединения в рамките на ЕС не са път към спасението на рухващия европейски проект?

Разделението между страните в ЕС се задълбочава, постигането на единни решения става все по-трудно


Вишеградската четворка и непослушникът Орбан сериозно се противопоставят на политиката на Меркел