Разстреляно село живурка на вересия

В началото на 80-те години заради бурното промишлено строителство и привлекателността на града повечето от селата в района на планините Странджа и Сакар обезлюдяват. Макар със закъснение, държавата решава да поправи грешката с прословутото 22 Постановление на Министерския съвет. Смисълът му е чрез раздаване на пари и осигуряването на жилища и работа селата да се заселят с млади семейства. "Новите заселници" са длъжни по договор само едно - да живеят на място "по разпределение" десет години. Чак до еуфория не се стига, но няколко стотици семейства приемат авантюрата и парите. Повечето от тях не са цъфнали и вързали и по родните си места.
В проекта за начало са включени десетина планински села. Сред тях е Голямо Буково. Селото е на 60 километра от Бургас и на 35 от Средец (тогава Грудово).
В него набързо за новодомците са построени няколко панелни блокчета, защото изселилите се оттам не продават имотите си. Мераклиите по проекта обаче са повече от апартаментите и държавата набързо монтира кипри бунгала. Уж за временно решаване на проблема.
И така - един пролетен ден на 1982-а лично Станка Шопова, тогава министър на младежта, с пламенна реч обещава светло бъдеще на около 60-те семейства новодомци, подписали договори по постановлението. Освен ключове от жилищата всички получават по 5000 лв. За времето - прилична сума. Толкова струваше лека кола или гарсониера. Отделна е привилегията след изтичането на срока на договора жилищата да се закупят на безценица. В ЦК на БКП отчитат проекта като частично успешен.

Баба Нела от месеци живее без ток и вода, защото е задлъжняла със сметките

Същата 1982 г. Голямо Буково заедно с "новите" наброява 1100 души.
Природата е прекрасна - отвсякъде гори, през селото тече река, водата е чиста, има електричество. Основното училище е пълно с деца. Ежегодно се раждат по 20-30, за които е построена красива и уютна ясла и градина. Два автобуса дневно пътуват до Средец и Бургас...
Всички са устроени на работа. Мъжете - в ТКЗС и МТС, а жените - в администрацията, училището, детската градина, продавачки в магазините, в цеха за пластмаси... Идилия.
Държавата дори осигурила крава, за да има прясно мляко за малките. Пък и няма от какво да се оплачеш. В селото има мандра, здравна служба, зъболекар, ветеринар, стол за хранене.

Доктора и Горския - двама от шестимата работещи в с. Голямо Буково

Е, доста от новодомците си нямат хал-хабер от животновъдство или селскостопанска техника, но... И до днес се разправят легенди как един тракторист изорал и част от асфалта по пътя за града. Друг заселник пък започнал като дояч, но не знаел от коя страна на кравата да застане... и даже опитал да издои бика, но онзи едва не го стъпкал...
Какви щяха да бъдат резултатите от 22 ПМС няма как да гадаем, защото 10 ноември слага край на всичко. Две години по късно селото е в пълна разруха. Впрочем в такава изпадат всички села в страната. И без "експеримента" с 22-ро.
Днес Голямо Буково всява ужас. Името му неизменно се свързва с това на обявения за канибал бивш военен Николай. Жълтата преса през месец продължава да съчинява истории, които асоциират с филми на ужасите. Как Канибала бил готов за "нови подвизи", как бил без надзор след смъртта на майка си и пр. скалъпени случки, които вече са втръснали на местните. Каква е истината и какво се е случило в главата на въпросния клетник, за да извърши ужасното убийство преди повече от десетилетие, отговор едва ли ще има. Истината обаче е, че Николай днес е в мир със съселяните си и е кротък като агне. Два пъти месечно му бият инжекции и толкова. Добродушен и услужлив е, не се кара с никой и не пие.
От птичи поглед селото е същото като през онази далечна 1982-а - на надеждата.
Влезеш ли обаче вътре, те обзема чувството за призрачност. Днес в Голямо Буково живеят 50-60 души. От 5 къщи 4 са безлюдни. С изключение на шестима всички останали обитатели на селото са пенсионери. А шестицата изглежда така - кметицата, двамата кръчмар-магазинери (тук в сравнение с околните села има цели два търговски обекта), Иван Доктора, Петко Горския и Коцето. Последният е продукт на 22 ПМС - родил се е тук. Никой няма постоянна и сигурна работа. Всички чакат пенсиите и помощите...
Краде се на поразия. Краде се всичко. От дърва и въглища до покъщнина. Животни след шапната епидемия от по-миналата година никой не гледа. Единствената, която упорства, е баба Нела - интелигентна и стегната старица, на която сърце не й дава да се раздели със стадото си от 8 каракачански овце. Те - дребна местна порода, която не дава мляко, но издържа на планинския климат, са единственият пасторал в първото десетилетие на ХХI век.
Иначе баба Нела от месеци живее без ток и вода, защото е задлъжняла със сметките. Доктора и Горския са без ток почти две години. Доктора страда заради човещина.
Един местен се нуждаел от спешна операция, но нямал пари. Та състрадателният Иван си закарал колата за скрап, платил и криво-ляво го закарал до болницата. Оня оживял и сега е добре. Ама да си върне борча, няма и идея.
Горския е без ток, както казва - по процедура. Той е безработен от десетилетие и го е ударил на "сивия сектор". "Сивият сектор" включва всичко, дори дребни недоказани кражби. Някога неговата сватба е била събитие.
От 1965 г. цели осем години тук венчавка не е имало. Сега малко му просветнало - от известно време се цанил за кравар в частна ферма. Кани се, като посъбере някой друг лев, да тръгне по любов. Той е разведен, както впрочем и останалите младежи. Компанията им е категорична - коя нормална жена ще остане да живее в тая пустош?
Коцето ги опровергава. Последният "младеж" на 22 ПМС - Коцето, е излъгал изгората си, с която в беднотия живеят в бунгало. С 300 лв. месечно отглеждат и бебе на 6 месеца.
Всички местни са категорични, че селото е разстреляно от демокрацията, а те са осъдени да доживеят остатъка си на тоя свят без право на обжалване. Единствените им хубави спомени са от 80-те години на миналия век, когато селото е имало надежда за живот. Денем те са по къщите си, или на частно при някой бизнесмен за една надница. Ако не - в кръчмата-магазин на Мишо или тази на кооперацията. При Мишо винаги е по-оживено, а и стоката е повече. Все неща от първа необходимост за бита, цигари и алкохол. Целият финансов поток минава в двете кръчмета. Пазарлък и алкохол.
То пък един поток... Като попиташ за някакви цифри, всички са единни. Никой в селото няма 100 лева накуп. Борчове - дал Бог. Обичайно е търговията и пиячката да са "на тефтер". Чистите клиенти се броят на ръка. Те са заможни хора с вили в Голямо Буково и се прибират вечер заради чистия въздух и тишината.
Табелките с надпис "Уважение всекиму, вересия - никому" са по-скоро сложени за майтап.
В околните села положението е същото. В Близнак живеят 25 души, в Евренозово, което е на 15 км от Звездец - 16, а в Тракийци - цели 6. В шестицата е и кметският наместник. Навсякъде е еднакво. Кметството е и кръчма, и магазин, и мястото, където повечето местни си прекарват времето. Автобуси от и до града идват по 1-2 пъти седмично. Всички завиждат на с. Факия, в което живеят 100-тина души, но микробус пътува всекидневно.
"Разстреляните" села на Странджа се разсънват само по изборно време. Тогава се изреждат кандидатите на партиите да "гостуват". От 20 години се обещават едни и същи работи - да се асфалтират пътищата, да се открият здравни служби, работни места...
На тези песни никой отдавна не вярва. Сигурно за това на кръчмарските раздумки се говори за всичко друго, но не и за политика.
Социалният статус личи най-вече по къщите. На баровците палатите са в контраст със запустелите домове. Все пак има полза от тяхното присъствие. Я ще наемат някой да свърши нещо, я ще почерпят. Пък и през лятото децата им, дошли на природа, променят малко пейзажа...
... Мръква се. Пиян дядо в кръчмата на Мишо пее някаква народна песен. Гласът му е прегракнал и думите не се разбират. Портите на някогашните деца на 22 ПМС една по една се залостват.
Самосрутващото се училище стърчи като призрак на брега на реката. В двора на празната детска градина люлките зловещо поскърцват, люлени от лекия планински ветрец. Голямо Буково, с чудната си природа и климат, заспива.
За да се събуди утре същото - безлюдно и още по-запустяло. В останалите села на Странджа и Сакар е същото.