Разпада ли се ядрото на обществото - семейството

Аида Паникян

Мнозина още помнят социалистическото "Семейството е ядро на обществото". Но времето тече и всичко се променя. 

Отдавна семейството не се идентифицира с домакинството. При последното преброяване НСИ установи: семействата към септември 2021 г. у нас са 1 865 132, а домакинствата са 2 866 657.

По дефиниция един човек не формира семейство, макар че може да формира домакинство. Семейство са двама или повече души, които живеят в едно домакинство, но и свързани помежду си както по кръвна линия, така и в резултат на брак (или съжителство без брак) или осиновяване. Семейство е и един родител с децата си. В наши дни, когато планетата се превърна в една голямо село, членове на семейството са и децата ни, които живеят на хиляди километри от нас и ги виждаме на живо веднъж на 1-2 или 3 години, но с помощта на съвременните технологии можем дори "заедно" да приготвим новогодишната трапеза.

Друг е въпросът за усещането за семейство - често приемаме за свое семейство хора, с които нямаме нито кръвна връзка, нито брак и дори не живеем под един покрив, но това е друга приказка... 

В 56-годишния период от 1965 г. до последното преброяване, най-голям е броят на българските семейства през 1985 г. - 2 699 955. Това е и годината, в която населението на България е най-голямо - 8 948 649 души. За жалост, така и не дочакахме раждането на 9-милионния българин и вече сме 6 447 710 души!

Трансформациите

Ако през 1965 г. в градовете са живеели малко над 1 млн. семейства, а в селата над 1,35 млн., в момента повече от 1,36 от семействата у нас са с градска адресна регистрация. Причините са добре известни. През последните 30-ина години бяха принудени да сложат огромни катинари на вратите си стотици училища в големи и малки села, както и в множество малки градове. Втората стъпка към прогонването на селското население бяха големите катинари на стотици здравни служби и десетки болници. Логично, младите тръгват към градове с учебни и лечебни заведения, което води не просто до обезлюдяване, а до затваряне на предприятия и стопанства. И така повече от три десетилетия се въртим в този омагьосан кръг.

Днес вече няма дори сносни пътища, по които младите да се върнат на село и да заживеят там с децата си. Изключваме единиците ентусиасти. 

Най-голямо намаляване на семействата е регистрирано между последните две преброявания - към септември 2021 г. са с 258 092 (12,2%) по-малко от 2011 г.

Самотният родител

Ако през 80-те години, кой знае защо, не се гледаше с много добро око на самотните/разведените майки, в наши дни най-малкото това е знак, че такава жена държи здраво в ръцете си контрола на живота си. Статистиката отчита спад на семействата, съставени от разведени родители с деца. Във все повече семейства родителите живеят без брак и през 2022 г. 33 892 от новородените са извънбрачни.

В същото време се увеличават семействата от един родител, който юридически се води в брак, но фактически сам отглежда децата си. 

За около 35 години почти се утроява делът на родителите, които сами отглеждат децата си. От 4762 през 1985 г. броят на неженените родители (самотни майки и бащи) нараства на 92 247 през 2021 г. Ако преди 35-40 години бе истинска рядкост баща сам да отглежда децата си, в момента малко над една четвърт от самотните родители са мъже. Безспорно пералнята, миялната, сушилнята, микровълновата, мултикукърът са добри помощници в домакинството и със сигурност оставят много повече време, което родителите да посветят на децата си. Статистиката отчита и един крайно неприятен факт - семействата на овдовелите родители с деца също се увеличават. За причините може да гадаем, но със сигурност сред тях са катастрофите, тежките болести, трудовите злополуки...  

В много от европейските страни е широко разпространено съжителство между двама души на семейни начала без юридически брак. В България този вид съжителство придоби разпространение през последните 30-35 години. За 10 години с 34 698 се увеличават съжителствата без брак и през 2021 г. така живеят 324 591 (17,4%) от всички семейства в страната.   

Хората намаляват, жилищата - не

Ако да преди 40-45 години под един покрив живееха мама, татко и деца заедно с баба и дядо, в наши дни нещата са различни. 

Към 7 септември 2021 г. в страната са преброени 4 261 454 жилища (с 374 305 повече от 2011 г.). Сериозен проблем е, че в преобладаващата част от тях (82,4% в страната) не е налично нито едно съоръжение, което да осигури достъпна среда за хора с увреждания. Нула процента са жилищата с подемна платформа (до входа), но като брой 1997 имат такива. Адаптирани стълби със специално пригоден парапет, рампа за хора с увреждания (до входа на сградата) имат общо 2,6% от жилищата. 

Над 65% от домакинствата са едно- и двучленни

Любопитно е да споменем, че през 1905 г. средно в едно българско домакинство са живеели 5,7 души. 116 години по-късно, в близо 2 пъти повече домакинства живеят средно 2,2 души. В наши дни всеки иска повече пространство за себе си, но и хората имат по-голяма финансова независимост. 

Като цяло между последните две преброявания броят на домакинствата в страната намалява. В същото време, от 925 385 през 2011 г. броят на едночленните домакинства нараства на 1 026 198 през 2021 г. Вероятно голяма част от тях са възрастни хора. Това показва, че е необходимо държавата, като всяка цивилизована европейска, да развие в по-голяма скорост социално-медицинските услуги за тези хора. А у нас дори не се говори за гериатрична медицина!

Все по-възрастни са главите на домакинствата - от 53,6 г. през 2011 г. средната им възраст е 56 г. през 2021 г.

От друга страна най-голям е относителният дял на едночленните домакинства в областите София-град (42,6%) и Монтана (37,3%).  

За 10 години тричленните домакинства намаляват с 97 753 и към септември 2021 г. вече са 508 860. 

Продължава тенденцията на увеличаване на относителния дял на домакинствата без деца под 16 г. Над 80% от домакинствата в областите Видин, Габрово, Монтана и Смолян са без деца под 16 г.

Децата

В 100-годишния период от 1920 до 2019 г. най-много живородени деца в България има през 1920 г. - 192 665. В годините на демокрацията (или прехода) най-много деца са родени през 2009 г. - 80 956. След това родените в България българчета катастрофално намаляват и през миналата година са 56 596. При толкова малко новородени, логично е държавата да полага много сериозни грижи за подрастващите, но България е единствената страна в ЕС без национална детска болница... 

При последното преброяване децата до 17 г. (включително) са 1 099 696, тоест малко над 17% от населението на страната. 

Делът на най-младото население (под 15 години) в ЕС-27 в началото на 2022 г. е 15%, като най-нисък е в Италия - 12,7%, а най-висок - в Ирландия (19,7%). У нас са 14,2%, като най-много са в Сливенско - близо 19% от населението на областта. Към момента на преброяването

2 235 322 (78%) от домакинствата в страната са без деца под 16 г.

През 2022 г. близо 26% от децата на в 0-17 г. в България са изложени на риск от бедност, което е повече от предходната година.