Разпад
/ брой: 32
Това, което се случва в България в момента, е трагична илюстрация, че държавата се разпада. Вече не като политологическа констатация. Разпада се в буквалния смисъл.
Виждат се зловещите последици от кръчмарските лакърдии, чрез които бе позволено на неук човек да дерибейства в България. Виждат се трагичните последици за нацията, която се държи като зомбиран от страх роб. И позволява безропотно този нагъл човек да гради култ към себе си.
Защо е страшно ли? Защото завираме главата си навътре, навътре в раменете и мълчим. Защото, когато репортер с "променено лице" пита смазана от скръб женица на прага на унищожената й къща какво очаква от държавата, верният отговор наистина е "нищо". Но трябва да продължи с "ще я съдя до дупка за престъпно безхаберие и за престъпно неизпълнение на задълженията".
Защото Бисер потъна оня ден не заради голямата вода, а заради разрушената държава. Защото в Обручище бедстват заради жалки безхаберници, облечени във власт в Стара Загора. Защото напълно дерайлиралото МВР съобщава за опасност от преливане на друг язовир, но дори не може да каже кой. Защото останалите празни показно разпънати военни палатки в Бисер са ясно доказателство за пълната несъстоятелност на всички пиарски действия, предприети от жалката власт в кризисната ситуация. Защото и Плевнелиев бе жалък вчера с неговото "дръжте се, ние сме с вас".
Защото в съвършената си некадърност и наглост управляващата клика превръща всекидневието ни в ден за траур. Докато прелита отгоре с хеликоптер.