Разочарование

Гидиън Рахман
Файненшъл таймс

Нужно бе доста време, но най-после илюзиите в света за Барак Обама рухват. В Европа, някога център на глобалния култ към Обама, разочарованието е особено горчиво. Тези дни вестниците бяха пълни с безмилостни писания за вероломството на САЩ под ръководството на Обама.
"Шпигел", германското списание, което съобщи, че американската Агенция за национална сигурност е подслушвала офисите на ЕС, гръмко обяви, че "тоталитарните амбиции на АНС засягат всички ни. Една правова държава не може да го позволи. Никой от нас не може да го позволи". Президентът на Франция Франсоа Оланд настоя шпионирането да спре моментално. Френският в. "Монд" дори предложи ЕС да помисли дали да не предостави политическо убежище на издайника на АНС Едуард Сноудън.
Но ако либералите искат да направят списък с вероломните действия на администрацията на Обама, подслушвателните устройства във факсовете на ЕС вероятно би трябвало да са надолу в този списък. Много по-важно би било нарушеното обещание да се затвори центърът за задържане в Гуантанамо и най-вече масираната употреба на безпилотни самолети за убиването на заподозрени терористи в Пакистан, Йемен и къде ли не още.
Постепенно чуждестранният фенклуб на Обама проумя, че неговият някогашен герой използва методи, които щяха да бъдат порицани остро, ако той беше бял републиканец. Както се изрази турският учен Хакан Алтинай, "Обама говори като президент на Американското дружество за граждански свободи, но действа като Дик Чейни".
Не само действията на Обама в областта на сигурността разочароват такива като Алтинай. Либералите в Турция, Египет, Русия, Иран и други страни се оплакват, че президентът на САЩ е прекалено колеблив в осъждането на нарушенията на правата на човека в страните им. Или ако се изразим в духа на Алтинай: когато става дума за външна политика, Обама използва реториката за човешките права на Джими Картър, но управлява като Хенри Кисинджър.
И все пак онези, които твърдят, че светът е бил заблуден и че Обама е просто измамник, грешат. Преди да се задавят в пяната на гнева и разочарованието, критиците на президента трябва да се замислят върху някои контрааргументи.
Първо, някои от решенията на Обама, мразени от либералите, са отчасти резултат от други решения, които те харесваха. Чужденците аплодираха шумно решението на администрацията му да приключи войните в Ирак и Афганистан. Но ако не можеш да преследваш враговете си на терена, са ти необходими други методи. Спорната експанзия на програмата за удари с безпилотни самолети е тясно свързана с неговата неохота да разполага войски на място.
Също така Обама основателно получи известно уважение за решението си да прекрати мъченията на заподозрени терористи, включително на такива практики като симулираното давене. Но нуждата да се събира информация за терористични заплахи остава - и масираното електронно следене отчасти е отговор на това.
Европейците възразяват, че подслушването на представителството на ЕС във Вашингтон няма нищо общо с "войната срещу тероризма". Вярно, но наистина ли е толкова изненадващо, че понякога съюзници се подслушват взаимно? Британците от време на време обсъждат дали да шпионират американците - но отхвърлят идеята с аргумента, че неизбежно ще ги хванат и това ще навреди на "специалните отношения". За французите се смята, че извършват търговски шпионаж срещу американците. Израелците шпионират САЩ и осъждането на техния агент Джонатан Полард го доказа.
Сегашната европейска враждебна реакция срещу Обама напомня на подобен процес на разочарование, през който преминаха американските либерали през последните години. В статия в "Ню Йорк таймс" Морийн Дауд направи неблагоприятно сравнение между Обама и фиктивния президент, изигран от Майкъл Дъглас в един филм. Това предизвика остър отговор от Обама, когато в реч неотдавна той се обърна към Дъглас: "Майкъл, каква е тайната ти, човече? Дали не е това, че си актьор в либерална фантазия на Аарон Соркин?"
Вината не е изцяло на Обама, че той се превърна в съда, в който либералите от цял свят изливаха своите фантазии. Разбира се, като всеки политик той напомпваше очакванията, когато се кандидатира за президентския пост. Но когато обамаманията наистина стартира през 2008 г., бързо се превърна в нещо отвъд разума. Какво би могъл кандидатът Обама да каже на 200-те хиляди берлинчани, които дойдоха да го аплодират същата година - "Прибирайте се, хора, това е глупаво"? Когато новият президент получи Нобеловата награда за мир просто затова, че го има, всичко, което можеше да направи, бе да я приеме смирено.
Напълно основателно е да се твърди, че Обама трябваше да направи повече, за да ореже бързо растящата тайна държава, която наследи, встъпвайки в длъжност. Комбинацията от "война с тероризма" и новия информационен свят създадоха възможности и ограничения - Обама може да е реагирал погрешно на моменти. Но все пак президентът на САЩ трябваше да балансира между разнообразие от такива ограничения - като продължаващата терористична заплаха и здраво окопалата се власт на света на разузнаването.
Обама живее в реален свят, пълен с трудни избори. Всъщност неговите прекалено разпалени критици са тези, които живееха в измислен свят.