Размисли за едни отговорности

Ирена АНАСТАСОВА,
народен представител, "БСП за България"

По закон трябва да има създадени дистанционни центрове за обучение, ама няма такива. Явно предстои да се създават. Неясно кога!

Можеше да се ползват заместващи учители при отсъствие на заразени от т.нар. банки с кадри, но се оказа, че няма такива! Четвъртокурсници по педагогика заместват отсъстващи учители във Велико Търново!

Министерският съвет отпусна 14 млн. лв. на училищата за 16 хиляди устройства, с които ученици и учители да учат онлайн, но те не могат да се закупят от всички поради тотален недостиг. Повечето училища трябва да чакат два месеца. Голяма работа! Има ли пари - има!

До Коледа учещите ученици онлайн и дистанционно ще се редуват - за седмици или дни не е ясно. Някои предлагат децата в клас да се редуват: на четни седмици - четните номера да са в училище, а на нечетни - нечетните! Както решат училищата!

Февруари и март ще се учи онлайн, не че сега не е така!

Според заповедта на здравния министър гимназистите трябваше да се върнат в училище на 12 ноември, а според тази на просветния - на 11 ноември. И двете заповеди бяха публикувани след 20.30 часа! Голяма работа - един ден разлика!

Поради различната организация в различните училища един учител може да води хибридни часове (няколко деца от вкъщи, останалите - в клас), присъствени часове и дистанционни часове. Горкият учител! И опитът на многомашинничките от миналото не може да му помогне!

В едни училища решили децата да носят маски в клас, в други - не. Решават го педагогическите съвети, защото, както е ясно, учителите са медицински специалисти.

В над 70 училища в страната нито един от учителите не разполага с интернет у дома. През пролетта близо 80 000 ученици не бяха обхванати в дистанционното обучение поради липса на устройства или интернет свързаност. Сега знае ли някой как стоят нещата?

Пари за борба с коронакризата има, но целеви средства за училищата - за маски, шлемове, дезинфектанти - няма! Да се справят с наличните бюджети! Имали резерви от спестени режийни разходи през втория срок на миналата учебна година!

РЗИ по заявка можели да отпускат защитни средства, само дето директорите не знаят, а и да знаят - телефоните на РЗИ не отговарят!

Едва 20 процента от родителите смятат, че децата им са показали по-висока мотивация към процеса на учене от разстояние! 47% от родителите смятат, че ученето на детето по време на обучението от разстояние не е пълноценно. Това е мнението на родители на повече от 400 000 деца!

И до момента няма анализ на МОН за нивото на усвоените от децата знания и умения в края на миналата учебна година! Камо ли пък - впоследствие - централизирани мерки за преодоляване на дефицитите. Както се казва - всеки учител да се оправя сам! 

Въпреки уверенията на управляващите, хаосът в системата е налице. За такъв извод са достатъчни дори само откъслечните факти, изброени по-горе. Към тях сигурно всеки учител или директор може да добави още.

А можеше да не е така! Можеше в годините назад да се инвестират не само средства за повишение на учителските заплати, а и за техническо обезпечаване на дистанционното обучение. Можеше да имаме готови учебни планове и програми за дистанционно обучение - нещо, което е задължение според приетия от тези управляващи закон и което не е изпълнено вече четири години. Защото в момента дистанционното обучение се провежда като огледално на присъственото, а не бива да е така. То има специфична методика, ако искаме да е успешно. Можеше учителите да са подготвени за това и да не се разчита само на пословичната им отговорност и дисциплинираност. Можеше и анализът на МОН за нивото на усвоените знания и умения от предишния период да е факт преди началото на тази учебна година. Можеше... много преди сегашната криза още много други неща да се случат в системата на образованието, защото тя дълго време оставаше добре организирана и подредена. Сега стана ясно, че вече не е нито добре организирана, нито подредена. Действа се на момента, в изпълнение на нечие разпореждане или както вече е модерно - по преценка на директора или педагогическия съвет. Защото, също както е модерно, отговорността трябва да се сваля на най-ниските нива! 

Но пък... имаме магистрали, например! Бъдещето е в магистралите, по които малкото ни останали деца ще напускат Родината! Не е тъжно! Отчайващо е!