Размисли след спасителната акция

Четири денонощия бяха в големи тревоги за тримата младежи, тръгнали в Стара планина на туризъм и безследно изчезнали! Изтръпна и народът от тревожното съобщение! Четири денонощия нашите спасители се бориха, за да ги открият, за да ги върнат в живота. В голямата акция всички спасители доказаха своето професионално майсторство. Хвала им! Благодарност за тях! 
Но остават открити и много въпроси - защото ние не си научаваме децата да бъдат ОТГОВОРНИ! В съвест и отговорност към себе си, към близките си, към обществото, в което живеят. Мислили ли са за това тези трима двадесетгодишни младежи? На тяхната възраст някога войниците са участвали в сражения за род и Родина! Ако бяха минали през казармата, тримата млади мъже така лекомислено ли щяха да се отправят в Джендема на Стара планина?  Най-важното в живота е да не правиш онова, което не искаш да ти се случва на теб самия!
Сега голяма част от нашите страдания са причинени точно от това, че се отнасяме безсъвестно и безотговорно към себе си, към околните, към общественото и държавното имущество. Затова тънем в боклуци, затова сгради и жилища са изпоцапани със спрейове, затова околната ни и обществена среда е в това плачевно състояние!
На 24 май 1932 г. летецът Петко Попганчев прелетява от Казанлък през Горна Оряховица, където зарежда с гориво и се приземява над днешната Старопрестолна гимназия по икономика във Велико Търново. Завъртява се тържествено и воден от романтични подбуди, минава под Стамболовия мост и кацва на хълма Картала. Извършва своеобразен подвиг, но показва и безразсъдство. Затова е наказан!
Като не възпитаваме правилно бъдещите си граждани, нужни са ни строги и безмилостни ЗАКОНИ за нарушаване на правилата в обществото, в държавата ни! За да има ред, а не хаос и безредие!