Размахва ли маслинени клончета Ердоган?

Само преди месец партията на премиера Ердоган спечели убедително местните избори в страната с над 44% от гласовете, но ръководството й няма основание за безоблачно ликуване. Турция определено е в сериозна политическа криза. Тя започна още миналата година с масовите протести на площад "Таксим", наречени "Гези", премина през акции против ислямизирането и намесата на тази основа в частния живот на гражданите, продължи с грандиозни скандали за корупционни практики сред семейството и обкръжението на премиера, наречен открито диктатор, за да се стигне до забрани за ползване на социални мрежи. Всичко това нанесе удар върху дълго градения имидж на силния човек в Анкара като на модерен ислямистки реформатор.
Днес интригата в страната е дали и кога Ердоган ще обяви официално кандидатурата си за президент на Турция. Първият тур на президентските избори е на 1 август, а вторият - на 28 август. След промените в Конституцията през 2007 г. президентът вече се избира пряко от народа, има мандат не от 7, а от 5 години, няма право на повече от 2 последователни мандата на поста, като в момента се водят дебати и предстои внасяне на промени в законодателството, за да се намали процентът за влизане в Меджлиса. Ердоган твърди, че така на практика изпълнява точките, посочени в предложения от него т.нар. пакет за демократизация. Независимо че категорично отхвърли възможността да се прави традиционната първомайска манифестация на площад "Таксим". Както се казва, "страх лозе пази".
Според вицепремиера Арънч до средата на май Ердоган ще обяви решението си дали ще се кандидатира за президент, и то след консултации с настоящия президент Абдуллах Гюл. В разгара на политическите битки преди местните избори Гюл сякаш внезапно зае лидерска поза, не отрича категорично амбиции за втори президентски мандат и често се стреми да заема меки позиции относно щекотливи проблеми в страната, което кара редица наблюдатели да предричат разногласия между него и Ердоган. Всъщност предстои пазарлък след внимателна преценка на ситуацията и размяната на ролите между двамата съвсем не е изключена. Разбира се, след съответни законодателни промени. Формулата е известна още от 2003 г. и приложена за самия Ердоган. Засега той предприема действия, главно във външнополитически план, които да убедят привърженици и противници, че си остава народен любимец и предпочитан партньор за съюзниците в чужбина. Държи в напрежение и партията си, и опозицията, и гражданите, защото не бърза с окончателно решение, прави противоречиви изказвания и често в стил колко сполучлив президент и през втори мандат може да бъде Гюл. Явно неговата ПСР няма кой знае каква алтернатива за този казус.
Една от новите тези на премиера Ердоган е, че е необходимо нормализиране във всяка област, и посочва, че това прави и във връзка с възстановяване на добрите отношения с Израел. Водят се преговори, които в началото на май ще приключат с изпращането на посланик в Тел Авив. Според него усилията на турското външно министерство са в посока да се направят важни стъпки през тази и следващата година, които някак напомнят за онази политика "за нулеви проблеми със съседите", която де факто се провали в разгара на т.нар. Арабска пролет. Днес Ердоган сякаш размахва маслиново клонче и твърди, че нерешен остава само въпросът с размера на компенсациите за убитите и ранени турски моряци от нахлули на турския кораб "Мармарис" израелски войници. Корабът доставяше стоки за ивицата Газа. Днес обаче "Хамас" и "Фатах" преговарят, ситуацията в Сирия е по-различна, Морси не е на власт в Кайро, палестинците водят диалог с държавата Израел, Либия е пред разпад и всички тези събития в региона налагат нов прочит.
Друга посока на Ердогановото маслиново клонче е Армения, защото за първи път турски премиер намери думи за съболезнования за избитите от турски войски през 1915 г. 1,5 млн. арменци, без да използва словото "геноцид". Макар и с половин уста, това извинение е първи опит за нормализиране на отношенията с Армения, макар че арменският президент Саркисян категорично настоява да се признае официално арменският геноцид. В това отношение Ердоган има подкрепата на Илхам Алиев - президента на Азербайджан, който няма как да не обвини Саркисян в опортюнизъм поради съществуващите противоречия между двете страни и взаимните им обвинения в присвояване на територии. Любопитно е, че главата на арменската църква в Турция е решил да направи изказване, че тази постъпка на Ердоган е достойна за Нобелова награда. А виновни били и "двете братски" страни, защото взаимно са се избивали във войната. Тактика, която доказва колко много опит е натрупал Ердоган през 12-годишното си управление в Турция. Независимо от последните обвинения, че няма фактически завършено висше образование, което е изискване за заемане на позицията президент.
Не са много ясни на този етап важните стъпки на турското външно министерство за следващите години, но през последните месеци се полагат доста усилия, за да успее Турция да получи необходимата подкрепа за кандидатурата си за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2015 г. Във вътрешнополитически план това ще се приеме за признаване на политиката на Ердоган и за сериозно присъствие на страната на световната сцена. Важно преди избори като тези през август. В Ню Йорк външният министър Давутоглу се срещна с представители на 80 страни, в т.ч. и държавите от Африканския съюз, посети Япония, Мексико, Индонезия, Южна Корея, Австралия, Хаити, Доминиканската република и т.н. Някои даже прогнозират амбиции за членство в БРИКС, но това няма как да не е във връзка с отношенията с Русия.
Периодът е сложен, а ситуацията в Украйна изисква позиция. Тук маслиновото клонче се размахва предпазливо, отчитат се търговско-икономическите и енергийните интереси на Турция, добрите контакти с руските партньори и съответно стратегията за нулеви проблеми с важните съседи. Неслучайно Ердоган застана до Путин на олимпиадата в Сочи, когато други лидери намериха за уместно да отложат това пътуване. Турция и Русия се договарят за увеличаване доставките на природен газ от Русия, но естествено Ердоган настоява за намаляване на цените, защото те трябва да "съответстват на ценовите равнища, приложени в някои страни от ЕС". После мимоходом се споменава, че Турция има интерес "Южен поток" да преминава през нейна територия. Но в това време се подписват договори с лидера на иракските кюрди Барзани доставките за международните пазари на нефт от Иракски Кюрдистан да минават през Турция, а печалбата да се дели с централното управление в Багдад. Така че никак не е изненадващо как Турция процедира и по отношение на кризата в Украйна. Турция успява да запази балансирани отношения с Русия, независимо от позициите на Запада, ситуацията в Сирия и Египет, защото за нея Русия е най-големият партньор след Германия. До 2020 г. се очаква стокообменът между двете страни да стане 100 млрд. долара. Турция е зависима от Русия за енергийните източници. За 2013 г. руските инвестиции са били за 843 млн. Турция избягва директна критика към Москва, твърди, че украинците трябва сами да си решават проблемите и страната да остане цяла, но не скрива негативи към начина, по който бе взета властта в Киев. Независимо че не се споменава думата военен преврат. Друг е въпросът с кримските татари и символичната на пръв поглед подкрепа на управляващите в Анкара към лидерите на това население, в т.ч. и награждаването им с някакви турски отличия. Все пак Турция никога не е крила желанието си за влияние върху всички изповядващи мюсюлманската религия, независимо в кои страни са и дали са били в границите на бившата Османска империя. Там също често са се размахвали маслинови клончета, когато ситуацията го е налагала. Но едва ли днес намерението на Ердоган да организира молитва в музея "Св. София", и то в присъствието на лидери от други мюсюлмански държави, може да се приеме за полъх от маслинови клончета. Желанието това да стане през май, когато ще се отбелязва цяла седмица превземането на Истанбул от османците, едва ли може да се приеме на жест на "нормализиране във всяко отношение". Все пак "Св. София" е обявена за музей през 1953 г. по решение на Ататюрк, а е построена в 537 г. като християнски храм.
В тази връзка никак не е за пренебрегване да се спомене изказването на Тони Блеър, експремиер на Великобритания, който неотдавна в прав текст каза, че "заплахата на радикалния ислям не намалява, а се увеличава и разпространява по целия свят. Необходимо е да се признае съществуването на този проблем и да сме готови да се сближим и сътрудничим с Русия и Китай за изход от ситуацията". По-ясно от това да кажеш, че Западът трябва да забрави за разногласията с Русия относно Украйна и да се заеме с решаване на проблемите на ислямския екстремизъм, няма как да се измисли. Нещо, за което говори наскоро в Душанбе, Таджикистан, и китайският министър за обществена сигурност, който свърза "Ал Кайда" и подкрепящите я джихадистки движения като узбекистанското ислямистко движение и ислямското движение на Източен Тюркистан, уйгурските ислямистки организации и др., с политиката на разпространение на радикалния ислям и съответно разрухата на икономика и светски общества в съответните страни. Сирия си остава красноречив пример. А дали доходите от наркотици, в т.ч. и от Афганистан, служат за такива цели, за редовите граждани това няма как да се изясни. Дори и да го твърди китайски официален представител. "Меката" ислямизация на Турция не би могла да се нарече радикален ислям, но "страх лозе пази" важи и за другите народи. За България отново си остава позицията на държава, която трябва да следи внимателно събития и политики, особено при съседи, и да намира начини да реагира в свой интерес, независимо кой какво внушава.

Какви са истинските амбиции на турския премиер - да заеме президентския пост?

Отново водни струи и сълзотворен газ имаше срещу протестиращи в Истанбул, които бяха излезли на първомайско шествие въпреки забраната
БГНЕС