Различният президент

Някои световни лидери живеят в палати. Някои се радват на безброй прислужници, цяла флотилия от яхти или пък изба с най-отбрани вина. Сред тях обаче се нарежда и един по-различен държавен глава - бившият партизанин Хосе Мухика, президентът на Уругвай. Той живее в порутена къща в покрайнините на Монтевидео, без прислужници. А неговата охрана се състои от двама цивилни полицаи, стоящи на прашния път отвън. А водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели.
77-годишният Мухика избира да живее в собствения си дом с градина от хризантеми, вместо в разкошното представително президентско жилище с персонал от 42-ма души. Посетителите минават през горичка лимонови дървета, за да стигнат до аскетичния му дом. Когато през 2010 г. встъпва в длъжност като президент, богатството на Мухика възлиза на 1800 долара - стойността на неговия "Фолскваген бийтъл", модел 1987 г., паркиран в гаража му. Той никога не носи вратовръзка и дарява почти 90% от заплатата си, предимно за програми за създаване на домове за бедните.
При управлението си Мухика обръща внимание на въпроси като легализиране на марихуаната и еднополовите бракове, в същото време, за разлика от предшественика си, не наложи вето на решението абортите да се извършват до 12 седмици след забременяването, и настървено лансира употребата на алтернативни енергийни източници като вятъра.
Лидерът на промените в Уругвай, за много от своите противници и поддръжници просто Пепе, никога не си е представял, че ще се издигне до такава позиция. Преди да стане градинар, отглеждащ хризантеми, той е бил лидер на Тупаморос - въоръжени групи, водещи партизанска борба, които били вдъхновени от революцията в Куба, извършвали въоръжени банкови обири и отвличания по улиците на Монтевидео. В своята война срещу управлението в Уругвай Тупаморос стават известни чрез насилието. Режисьорът Константин Коста-Гаврас се вдъхновява от отвличането и екзекуцията през 1970 г. на Даниел Митрионе, американски консултант към уругвайските сили за сигурност за филма си "Обсадно положение". Мухика казва, че групата е пробвала всякакви средства, за да предотврати убийствата, но също така признава "някои отклонения".
Жестокото контраразузнаване усмирява Тупаморос и полицията залавя Мухика през 1972 г. Той прекарва 14 години в затвора, включително повече от десетилетие в строг тъмничен затвор, често просто дупка в земята. През това време повече от година не е посещавал баня, а единствените живи същества, които му правели компания и с които делял трохи хляб, били малка жаба и няколко плъха. Освободен е през 1985 г., когато Уругвай отново става демократична страна.
Мухика рядко говори за времето, прекарано в затвора. "Научих, че винаги можеш да започнеш отначало", е обобщението на този мрачен период.
И той решава да започне наново, влизайки в политиката. Избран като законодател, той шокира присъстващите на паркинга пред парламента, пристигайки с Веспа. След като през 2004 г. коалицията от леви партии и центристи социалдемократи набира сила, Мухика става министър на животновъдството, селското стопанство и риболова.
Освен че остава да живее в своята къщурка, Мухика продава президентския дворец в крайморски курорт, наричайки го безполезен.
Неговите дарения го оставят с приблизително 800 долара на месец. Той твърди, че заедно с жена си - също бивш партизанин, лежала в затвора, сега сенатор, не се нуждаят от много, за да живеят добре.
Наистина, ако има страна в Южна Америка, където президентът може да кара Бийтъл, без да го съпровожда голям антураж от бодигардове, това е Уругвай, който се нарежда сред най-малко корумпираните и най-еднородни нации в региона. Уругвай си остава и сериозен претендент за най-безопасната страна в региона.
И още - стилът на управление на Мухика не се харесва на всички. Плановете за легализиране на марихуаната станаха повод за ожесточен дебат, социологическите проучвания пък показаха, че повечето уругвайци са против мярката. През декември Мухика помоли законодателите да отложат гласуването за регулиране на пазара на марихуана, макар че настоява съвсем скоро законът отново да бъде обсъден.
"Срамота е да имаш такъв президент", казва Луз Диас, 78-годишна пенсионерка, живееща близо до къщата на Мухика и гласувала за него през 2009 г. Тя твърди, че не би гласувала за него отново. "Пепе трябва да се върне към търговията с цветя", отсича Диас.
Проучванията на общественото мнение показват, че рейтингът му пада, но "пет пари не давам", настоява Мухика. "Ако се вълнувах от това, нямаше да стана президент". Мухика признава, че стилът му изглежда необикновен за едни държавен глава. Но това е "съзнателен избор да се въздържиш от украшенията на силата и богатството".
С две оставащи години от мандата си, Мухика изглежда високо цени свободата да изразява мнението си. Относно религиозните си възгледи той твърди, че все още търси Бог. Мухика тъжи, че толкова много общества определят икономическия растеж като свой основен приоритет, "сякаш противното би означавало край на света". Интересното е, че икономиката на Уругвай се покачва с приблизетелно 3,6% годишно.
Хосе Мухика не мечтае да се пенсионира, но няма търпение да се занимава отново със земеделие, след като сдаде поста.

По материали от чуждия печат