Разкръстосайте шпагите!

Отново се разгорещиха страстите в здравеопазването - лекари и пациенти кръстосват шпаги. Едните искат закон да инкриминира посегателствата над тях по време на работа от агресивни пациенти и техните близки, или пациентските организации да доказват откъде идва финансирането им, другите - закон, който да посочва и наказва лекарите, допуснали грешки в лечението на болни. В спора се намесват я министър, я премиер, и за да направят услуга на собствената си власт и его, размахват назидателно показалец и "раздават" правосъдие. Обикновено то се изразява в уволнение на доктор или на болничен шеф. Това не разкръстосва шпагите.
Раните са стари, дълбоки и гнойни, защото количествените натрупвания водят до качествени изменения. И днес доверието в здравната система (а тя не се състои само от лекари!) главоломно пада. Ампутация обаче е невъзможна. Защото едните без другите не могат: лекарите няма да са лекари, ако нямат пациенти, а пациентите, щом вече са такива, няма как да се справят сами без лекари. А и да не забравяме, че и лекари, и медицински персонал, и пациенти сме от едната страна на бариерата и кръстосването на шпаги едва ли ще реши проблемите. В най-добрия случай едните се оплакват от другите на медиите и в края на краищата се оказва, че в основата на проблема са именно... медиите. Не за друго, а защото са информирали кой какво е казал.
Не знам дали в момента роднините на починалите пациенти се интересуват от това кой какво е казал и кой какви законови промени е искал. От това едва ли се интересуват и близките на онези лекари, които се самоубиха, защото несправедливо ги бяха обвинили за смъртта на пациент. Или лекарите и медицинските сестри, чиито дежурства минават под страх от побой или най-малко - от ругатни.
В такива ситуации се питам къде са българите, които винаги са се отнасяли с дълбоко уважение към лекарите и учителите? И къде са лекарите, които с думите си ти "вземат" болката? Сама си отговарям, че и едните ги има, и другите. Именно за тях човешкият живот и здравето не са статистическа единица, а конкретни хора. Спомням си и за онези малки болници, затънали в дългове и пред фалит, в които лекарите и сестрите за без пари се опитват да спасяват живот. И това наричат свой дълг, а не просто работа срещу заплата.
И пак парата отива в свирката: на някого от управляващите му хрумнало плащането за избор на екип, който ще води раждането, да става през доброволно здравно осигуряване, а не в касата на болницата. И пак решаване на проблема на парче - днес кърпим АГ-то, утре - инвазивната кардиология, вдругиден - трето, а после нашенското: "Трябва да седнем, да изяснимм позициите си и да излезем с конструктивни решения за промени!" Логично е, защото в началото е словото. Ала действието в нашия случай го няма. Явно затова родното здравеопазване все се крие зад числата от статистиката.