Разказ по картинка

Харесва ли ви това, което виждате на снимката, публикувана на първата ни страница? Не бързайте да казвате не. Помислете. Със сигурност има хора, които изпитват сладкото чуство на злорадството при вида на горящите здания в гръцката столица, и при това задължително ще кажат: "Налягайте си парцалите, за да не стане като при тях". И това са далеч не само управляващите ни и техните привърженици. И действително, кой би искал да има безредици, палежи, не дай боже жертви, и това при положение, че изблиците на насилие не решават нищо.
А сега помислете кой нормален човек може безкрайно и безропотно да търпи беднотията, без да му дават никаква перспектива. И докога може да продължава това. Със сигурност много дълго. България е доказателство за това. Но не и вечно.
Гърците палят и трошат, защото получиха перспектива с членството си в ЕС. Замогнаха се реално в сравнение с нас. Сега им я отнемат, защото перспективата се оказала фалшива, нефелна, куха, лъжовна. Само че тези по улиците на Атина това не ги интересува. Те си искат предишния живот.
Ние уж също получихме перспектива с членството в ЕС. Но от 2007 г. досега реално огромното мнозинство българи не е усетило нищо. Не успяхме да забогатеем дори наполовина на гърците. Казват, че българинът не протестирал, защото нямал какво да губи. Звучи логично. Като не си спечелил, какво да загубиш.
Е, това мълчание на непечелившия е по-страшно от бунта на губещите. Обаче кой да чуе тишината в България?