Разхъбясване

Държавата е на път тотално да хъбяса. След като дълги години не можахме да станем енергиен хъб на Балканите, след посещението си в Мароко преди година Борисов обяви, че ставаме хъб за помощите, предназначени за Африка. Преди десетина дни пак Той обяви, че летище Пловдив ще се превърне в хъб за хранителни стоки. Напоследък всичко се върти около тази сакрална думичка. Тя се появи заедно с идеята за газоразпределителен център "Балкан" край Варна. След провала на "Южен поток" неговото изграждане може би имаше някакъв смисъл, но с развитието на събитията около "Турски поток" ситуацията се промени. И в един момент може да започне разхъбясване. Най-после се намериха експерти, които казаха открито, че царят е гол - разбирай, шансовете на газовия хъб "Балкан" не са големи. На конференция в София бяха посочени и причините - регионалният пазар е малък, липсва добра свързаност с европейските държави, доставчиците и търговците на газ са малко.  

За да работи подобно съоръжение, е необходимо синьото гориво да идва от различни места и чрез хъба да заминава по предназначение. България чака газ от много места, но само на хартия. Трябва да забравим вариант, при който Русия да доставя суровината. А интерконекторът с Гърция няма да има директен достъп до транзитната ни преносна система. Ако приемем, че край Варна наистина бъде изграден хъб, остава въпросът с какъв газ ще се захранва той. Наши делегации се извървяха до Азербайджан, Иран, Катар. Борисов беше неотдавна в Туркменистан, но азерски, ирански, катарски и туркменистански газ така и не се задават. Стигна се дотам българският премиер от Туркменистан да признае, че "Балкан" може да стане само с руско участие. Затова щял да моли руския си колега Медведев за суапови сделки (сделки през трети страни), тъй като тръбите на Туркменистан минават през Русия. Вероятно Борисов не знае, че подобни сделки Москва не разрешава. И хъбясването ще се окаже излишно.