Разговор с времето и за времето

Магдалена Манолова

Всяко ново издание на Фестивала за американска и българска музика все повече убеждава колко важно е да се опознаваме, като се "слушаме" взаимно. Да разговаряме на езика на музиката, като търсим съвременен диалог, диалог, който изгражда мостове между минало и настояще, между традиции, между музиканти и публика, когато творби, които звучат за първи път, са реплика на позната класика. Такъв бе проектът "Българска песен": 100 години Парашкев Хаджиев. Един концерт-среща на песенника Паршкев Хаджиев с композиторите от края на ХХ и началото на ХХI век, по-младите му колеги. Интригуващата  драматургия на програмата бе особен разговор на две различни времена. Представи познати и малко познати песни на Майстора в реплика със същите текстове с настоящите композитори. Рефлексии на различни поколения творци върху поезията на Елисавета Багряна и други поети.

Друго изключително музикално пътешествие предложи ансамбъл "Станков" от Великобритания. Една музикална картина, рамкирана от цикъл от 4 песни по Д. Дамянов от Парашкев Хаджиев и от Лондонски песни по поеми на Багряна от 30-годишния Мартин Георгиев. Всъщност този ансамбъл от български музиканти - Иво Станков-цигулка, Ваня Станкова - сопран, Лъчезар Станков - пиано, които живеят и работят в Лондон, са един утвърден екип, който в последните години запознава не само с необикновено интригуващи програми, но и с качеството на българските музиканти, които в последните години успешно се състезават на трудния конкурентен пазар по света. Още повече в космополитен Лондон, в който всяка вечер има стотици музикални предизвикателства. На какво се научават тези наши отлични музиканти? Преди всичко да бъдат толкова добри, колкото и конкурентите им, да познават характера на пазара търсене и предлагане, да бъдат динамични и с изострена чувствителност към всичко, което се случва, за да намерят своето място. 
Ансамбълът показа умението да изгражда драматургия в програмата си, която от самото начало до края държи вниманието, като на един дъх внушава идеите. Стегнато, без излишества. И така. От българския песенник, юбиляр, през друг юбиляр - Джон Адъмс, арменския Алън Хованес, Джон Уилямс и Мартин Георгиев. Пътуване в различни времена, различни стилове, различни почерци, почувствани и осъществени от Ваня Станкова, Иво Станков, Лъчезар Станков. Една музикална фамилия, която не само като ансамбъл, но и всеки като солист е постигнал високото интерпретаторско състояние, ниво. Казвам състояние, защото в камерното музициране пулсирането на всеки участник трябва да е с пулса като на едно тяло. Това някак естествено се случва в този семеен ансамбъл.
Иво Станков е не само виртуозен цигулар, както критиката го определя, но музикант със сърце. Той умее да изтъче нишката на емоцията във всяка творба, така че да достигне до сърцата на публиката. Нещо толкова важно в нашето време на техническа виртуозност. Ваня, съпругата му, и в предишни концерти, и сега утвърждава впечатлението за един чувствителен музикант с красив, топъл, одухотворен глас и способност да интепретира контрастни стилове. Лъчезар Станков, пианистът, също е органично дихание в ансамбъла, отговаря на същите качества. Песните на П. Хаджиев показаха един по-малко познат профил на композитора. Изключително съвременен почерк, различен от другите му песни. Ваня Станкова извая състоянието на всяка от тях вокално и артистично, внушително. Пътувахме с "Пътуващото кино" на Джон Адъмс за цигулка и пиано, с американските ритми и моторика. Арменецът Хованес предложи интригуващо пътешествие между Америка и Индия в пиесата "Херкулес". Отлично пресъздадена от Ваня Станкова. Трите пиеси из "Списъкът на Шиндлер" на Джон Уилямс създадоха романтичния преход към Лондонските песни на Мартин Георгиев. Познатите мелодии на Уилямс развълнуваха. Станков явно умее да влезе в кожата на толкова различни автори, да им даде истински живот. Творбата на Мартин Георгиев отлично рамкира програмата, разкри развитието на този млад музикант, успял да влезе в голямото музикално поле на Лондон.
"Лондонски песни" по поеми на Багряна за сопран, цигулка и пиано са израз на динамичното и изключително значимо израстване на младия композитор, диригент и изследовател Мартин Георгиев. Познаваме го още когато само на 19 спечели наградата на СФ за своя творба. Познаваме го и от много изяви, които има и в България. Той явно е роден под щастлива звезда. За по-малко от десетина години съдбата го поставя в елитна среда. След обучението си в НМА при проф. Васил Казанджиев с присъдената стипендия за магистратура в Лондон той вече стъпва на високата писта в реномираните световни учебни заведения, с най-добрите преподаватели, отличен е с награди. Музикалната природа на Мартин се изявява не само като диригент и композитор, който търси своя оригинален език, но и като изследовател. Изследователските му пристрастия към българската и византийската православна църковнославянска певческа традиця го водят до нова композиционна техника т.нар. морфираща модалност. Създава свой оригинален почерк. Търси не сензацията, а дълбоките пластове на музикалното творчество днес. Това узнахме и от световната премиера на неговите "Лондонски песни по поеми на Багряна". В своите песни той изразява чувствата на българин, който се образова и работи там някъде, но който носи в себе си изконните български ценности, търси в тях своя израз. Това е и оригиналността. В природата на модалността той открива усещането за хармония, така както я усещаме тук, на Балканите, извън европейската традиция. Текстовете на Елисавета Багряна - "Раковини" и "Към нея", оживяха вокално пластично, в хармонично сливане с остинатното движение на гласа на цигулката и развитието в гласа на пианото. Те бяха и своеобразна изповед.
"Аз чакам жетвения месец юни... очите ми с  утеха да целуне - че ще напусна родната ограда... Да ме обжегнат пясъци пустинни, да ме кали солен презморски вятър, да вкуся чужди хляб - и да изстина, без ласката на твойта пазва свята."